31 май 2010

Никой не ме пита, но аз да си кажа



Наясно съм, че съм автор на блог със затихващи функции, но въпреки всичко бих желал да се възползвам от момента и да информирам читателите си (чудя се дали не беше по-удачно да го направя по електронната поща), че причината за това да не съм публикувал нищо от месеци си е лично моя и по никакъв начин премиерът Борисов не е оказвал натиск върху мен.

Поздрави и приятно лято!

20 февруари 2010

Какво искат българите

Сигурно има достатъчно изследвания по въпроса и всяко претендира да дава верен отговор. Предполагам, че ако се разгледат всичките тези изследвания, могат и да се изброят няколко верни отговора. Дали обаче ще си отговорим на въпроса какво наистина искат българите, когато срещу тях не стои анкетьор на Галъп или Сова 5? Какво искат, когато никой не гледа?

Знаете, че любимата на всички търсачки улеснява много потребителите, като дописва фразата вместо вас, за да ви покаже най-популярните търсения. Опитайте да разберете какво искат българите, ако ви стиска.

Аз опитах и ми се иска да живея в друга версия на Гугъл.


16 септември 2009

Там, където Европейският съюз няма покритие


Някъде в провинцията, в един селски двор живее едно малко кученце – Малчо. Той е едва на няколко месеца и е много игрив. Закача се с животните в двора, с бабата, при която живее, и изобщо с всеки, който намине. Привечер в селския двор е много оживено. Всички животни се хранят, някои тепърва се прибират от паша, стопанката снове напред-назад, залоства вратичките на кошарата, на кокошкарника и приготвя двора за нощта. Залезът заварва всички животни на топло и сигурно, но за Малчо работата тепърва започва. Дворът е разделен на три части и на всяко от трите кучета се пада по една част да пази през нощта. Малчо пази кокошките и пуйките от поровете и едната лисица, които вече са убили над една дузина от птиците на стопанката. Издължените сенки се стопяват в мрака, а във всеки ъгъл изглежда, че проблясват очите на хищниците и Малчо изглежда още по-малък и безпомощен. Кутрето се изправя на треперещите си крачета и започва да обикаля двора.

Ако Малчо мислеше като средностатистически гражданин на Европейския съюз, най-вероятно досега да беше направил поне един протест пред Народното събрание или да се беше оплакал в Страсбург. Поводи колкото щеш – нито е обучен да пази, нито има безопасни и здравословни условия на труд, нито се спазват разпоредбите на Кодекса на труда за нощен труд, изобщо не броим, че е непълнолетен и родителите му не са дали разрешение да работи и т.н. Да не говорим колко правозащитни организации биха подели каузата му. Иван и Андрей може би щяха да го включат в някое от предаванията си и да карат със сълзи на очи хората да изпращат СМС-и, щяха да станат патрони на някоя организация грижеща се за правата на животните. Бойко Борисов най-вероятно щеше да посети селото по дънки с редовната линия на местната автобусна фирма. С него щяха да пътуват повече журналисти отколкото хора живеят в селото, а той щеше да разпореди на ДАНС да направят проверка колко нелицензирани кучета се занимават с охранителна дейност. Божидар Димитров щеше да раздаде гражданство на поне 10 македонски кучета, подложени на нечовешки и антибългарски зверства в Скопие.

Първанов щеше да смъмри Борисов, че се занимава с кучетата, а няма план как да помогне на бабата. Николета Лозанова щеше да си направи фотосесия с малко кученце за „Плейбой”. Батков щеше да подаде жалба в УЕФА, че проблемът с Малчо измества общественото внимание от неговата персона. Дучето щеше да обвини Лупи, а Волен Сидеров щеше неизменно да намери еврейската връзка или поне дългата ръка на Доган, който няма как да не е намесен. В „Малкия коментар” щяха да питат децата дали искат да имат кученце. Глобул щяха да рекламират нов модел телефон, при чиято изработка не са наемани малолетни кученца. Ратко Достанич щеше да каже: „Играли сме добро, али сме нямали късмет.”

За радост Малчо и неговата стопанка нямат този проблем. Тя не може да му даде много удобства, защото тя самата няма много. Знае, че на Малчо му е трудно и затова му е дала най-лесната част от двора. Той трябва да се бори с поровете и лисицата. Двете големи кучета пазят там, от където идват хората. Стопанката е на 69 години и знае, че хората са по-опасни от лисиците.

Малчо също вече е разбрал, че нищо не идва даром и за да получи храна и подслон трябва да опази кокошките. И го прави с цялото си малко, смело сърце, а стопанката му дава единственото, от което може да си позволи да дава неограничено – любов и доверие.