16 септември 2009

Там, където Европейският съюз няма покритие


Някъде в провинцията, в един селски двор живее едно малко кученце – Малчо. Той е едва на няколко месеца и е много игрив. Закача се с животните в двора, с бабата, при която живее, и изобщо с всеки, който намине. Привечер в селския двор е много оживено. Всички животни се хранят, някои тепърва се прибират от паша, стопанката снове напред-назад, залоства вратичките на кошарата, на кокошкарника и приготвя двора за нощта. Залезът заварва всички животни на топло и сигурно, но за Малчо работата тепърва започва. Дворът е разделен на три части и на всяко от трите кучета се пада по една част да пази през нощта. Малчо пази кокошките и пуйките от поровете и едната лисица, които вече са убили над една дузина от птиците на стопанката. Издължените сенки се стопяват в мрака, а във всеки ъгъл изглежда, че проблясват очите на хищниците и Малчо изглежда още по-малък и безпомощен. Кутрето се изправя на треперещите си крачета и започва да обикаля двора.

Ако Малчо мислеше като средностатистически гражданин на Европейския съюз, най-вероятно досега да беше направил поне един протест пред Народното събрание или да се беше оплакал в Страсбург. Поводи колкото щеш – нито е обучен да пази, нито има безопасни и здравословни условия на труд, нито се спазват разпоредбите на Кодекса на труда за нощен труд, изобщо не броим, че е непълнолетен и родителите му не са дали разрешение да работи и т.н. Да не говорим колко правозащитни организации биха подели каузата му. Иван и Андрей може би щяха да го включат в някое от предаванията си и да карат със сълзи на очи хората да изпращат СМС-и, щяха да станат патрони на някоя организация грижеща се за правата на животните. Бойко Борисов най-вероятно щеше да посети селото по дънки с редовната линия на местната автобусна фирма. С него щяха да пътуват повече журналисти отколкото хора живеят в селото, а той щеше да разпореди на ДАНС да направят проверка колко нелицензирани кучета се занимават с охранителна дейност. Божидар Димитров щеше да раздаде гражданство на поне 10 македонски кучета, подложени на нечовешки и антибългарски зверства в Скопие.

Първанов щеше да смъмри Борисов, че се занимава с кучетата, а няма план как да помогне на бабата. Николета Лозанова щеше да си направи фотосесия с малко кученце за „Плейбой”. Батков щеше да подаде жалба в УЕФА, че проблемът с Малчо измества общественото внимание от неговата персона. Дучето щеше да обвини Лупи, а Волен Сидеров щеше неизменно да намери еврейската връзка или поне дългата ръка на Доган, който няма как да не е намесен. В „Малкия коментар” щяха да питат децата дали искат да имат кученце. Глобул щяха да рекламират нов модел телефон, при чиято изработка не са наемани малолетни кученца. Ратко Достанич щеше да каже: „Играли сме добро, али сме нямали късмет.”

За радост Малчо и неговата стопанка нямат този проблем. Тя не може да му даде много удобства, защото тя самата няма много. Знае, че на Малчо му е трудно и затова му е дала най-лесната част от двора. Той трябва да се бори с поровете и лисицата. Двете големи кучета пазят там, от където идват хората. Стопанката е на 69 години и знае, че хората са по-опасни от лисиците.

Малчо също вече е разбрал, че нищо не идва даром и за да получи храна и подслон трябва да опази кокошките. И го прави с цялото си малко, смело сърце, а стопанката му дава единственото, от което може да си позволи да дава неограничено – любов и доверие.

03 септември 2009

Дом на ръба на Европа, там, където тя винаги свършва, но никога не започва*

Когато човек мълчи, чува сърцето си най-добре. Докато мълчах през август, чух тихичките вопли на сърцето си и разбрах какво най-много му тежи. През последните години покрай мен свършиха много неща, но не започнаха много нови. Свикнали сме всичко да има край (с изключение на кренвирша, който има два края), но в последно време животът се оказа нещо със стотици краища и нито едно начало.

Мисля си с какви очи ще гледаме децата си след години, когато им обясняваме как сме били заети да слагаме край на комунизма, край на корупцията, край на хаоса, а не сме сложили началото на техния по-добър живот.

Страхувам се, че няма да можем да отговорим на въпроса, защо вместо да се борим срещу унищожението на природата, просто не сме засадили по едно дърво. Нали уж сме седем милиона добри срещу шепа мръсници, които изсичат незаконно горите, за да строят хотели.

Мечтая си приятелите ми да не спират да пушат, а да започват да живеят здравословно.

Да не спират да се ядосват, а да започват да се радват.

Да не се оплакват от „Вип брадър”, а да се похвалят каква книга са прочели, докато някой фолк-певец е танцувал по долни гащи в осем вечерта по телевизията.

Искам да разочаровам всички, които ще дойдат утре тук, за да прочетат нещо против Бойко Борисов.

Искам за зарадвам всички, които ще дойдат утре тук, за да прочетат нещо хубаво.

Ако не се случи нищо хубаво, за което да напиша, ще се постарая да го измисля...

... защото ако мога да го измисля, значи мога да го направя.





* Илия Троянов, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”

12 август 2009

Администрирай и владей


В учебниците може и да пише пълни простотии, но важно е да е спазена процедурата. Явно това е бил един от принципите, от които се е водила министър Фандъкова, когато е взела решението, да се обърне към ДАНС за „проверка на цялата процедура, свързана с учебниците”. Не е много ясно какво стои зад тази формулировка, но явно изключва съдържанието.

Драмите в областта на образованието са много и един от най-големите проблеми са именно учебниците. Цялата процедура, свързана с тях е несъмнено важна, но честно казано по-важно ми се струва съдържанието им и учебната програма. Предполагам, че по-позитивно настроените ще ме упрекнат в излишна критика и ще ме контрират с тезата, че все от някъде трябва да се започне. За мен обаче всяко начало е послание и не ми харесва посланието на г-жа Фандъкова. Напомня ми на една сцена от филма „Осъденият на смърт идва”, в която точно преди да забият на смъртника иглата, през която ще му влеят отровата, лекарите дезинфекцираха мястото със спирт.

Като не може да прави това, което трябва, човек обикновено прави това, което може. Само че, докато министерството администрира, третокласниците пеят:

Отдолу иде джип “Мицубиши”
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого е? Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази!
- А във колата коя е тази?
- Лиска е вътре. И много иска
на мис-конкурса да стане миска.
- Давай, Вълчо, и наддавай
златна пара звънка -
мис да стане твойта Лиска,
гиздава и тънка!

(Не, това не е поп-фолк хит а песничка от учебника по Музика за ІІІ клас на издателство „Булвест 2000”.)


Трудно е, човек да излезе от утъпканите пътеки на администрирането и да навлезе в джунглата на българските учебници. Дори и децата го знаят. Пише го в електронния учебен курс за задължителна общообразователна подготовка, разработен по задание на МОН: “Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът.” Ако иска обаче да направи нещо за бъдещето на България, на г-жа Фандъкова ще й се наложи да го направи.

29 юли 2009

Обучителни трудности


Обучителните трудности са нарушения от неврологично естество, които се отразяват на редица човешки умения, като например: говорене, писане, четене и в крайна сметка затруднено учене. Хората с обучителни трудности понякога не могат да разберат това, което стига като информация до тях, а понякога я разбират, но не могат да я организират и тя остава налична, но неизползваема в мозъка им. Те не са нискоинтелигентни, също така не са лишени от талант. Един ярък пример за талантлив човек с обучителни трудности е Сюзън Бойл – тазгодишната финалистка в шоуто „Британия има талант”. Такива хора изпитват трудности да се справят в непозната ситуация, както и да се поучат от грешките, които правят.

Хората с обучителни трудности не биха могли да разберат, че ако периодично на един и същ завой шофьор с висока скорост убива хора, то на този завой трябва да се вземат някакви мерки. Също така, че ако един от тези убийци не бъде осъден, това е сигнал за всички останали, че може и да им се размине. Не могат да разберат, че докато двата най-големи морски града се свързват не от магистрала, а от красив, но тесен път с много завои, там ще продължават да се случват трагедии и ще умират хора.

Хората с обучителни трудности биха предложили Делян Пеевски за комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси в Народното събрание, защото не могат да разберат, че заради такива като него хората са готови да гласуват за когото и да е, само БСП и ДПС да не са на власт. Нека да напомним, че председателството на тази комисия ще е на ротационен принцип и г-н Пеевски в един момент би могъл и да стане председател на комисията, ако е в нея.

Хората с обучителни трудности не могат да адаптират поведението си в зависимост от нуждата на средата. Те гласуват за дадена партия, защото баща им и бащата на баща им са гласували все за нея; гласуват за някоя партия, защото е „от нашите”; гласуват за някой, който им обещава невъзможни неща, без да даде елементарни обяснения как смята да ги постигне, но изобщо не проявяват интерес към програмата на партията, за която гласуват, както и през ум не им минава да се заинтересуват с какво се занимават техните избранници.

Хората с обучителни трудности не могат да си изградят ценностна система. Те не могат да разберат, че човешкият живот е по-ценен от това „нашият човек” да не влезе в затвора. Те не могат да разберат, че презумпцията за невинност и имиджът на Делян Пеевски са две различни неща. Не могат да разберат какъв е проблемът в една и съща седмица да подкрепиш лустрационни мерки в Народното събрание и да предложиш за министър агент на ДС.

Хората с обучителни трудности могат да живеят добре. Те могат да имат семейство. Макар и с повече усилия от другите, те могат да имат и образование. Могат да направят и кариера. На тях просто им е трудно да бъдат самостоятелни и винаги ще бъдат една крачка зад другите.

Снимка: www.smuc.ac.uk

27 юли 2009

Най-големият номер

„Най-големият номер, който дяволът изигра на хората, беше да ги убеди, че не съществува.”

Върбал Кинт


Вече от няколко месеца слушаме за промяна. Някои от героите вече слязоха от сцената, други заемат все по-главна роля, но темата е една и съща – промяна. Вече други са на власт, няма ги старите и т.н. Тази теза се покрепя по всеки повод и с всички възможни средства, като например странни лустрационни мерки, според които, ако си бил агент на Държавна сигурност, не можеш да заемеш ръководна длъжност в Народното събрание, но пък можеш да бъдеш министър или президент. Това е един доста странен принцип, но изглежда не прави впечатление на никого освен на Синята коалиция. Другите потенциални партньори не могат да се нарадват на неочаквания си късмет да са толкова ухажвани от властта, а опозицията все едно не съществува.

Сякаш за да заглуши спорадичните възгласи на недоволство от министерския пост на Божидар Димитров, кандидатът за премиер обеща да се разсекретят всички досиета, за да се приключи веднъж завинаги със спекулациите и да има прозрачност. Няма да крия, че винаги съм смятал, че това трябва да се направи. Глупавото е, че вече е абсолютно безсмислено. Колко от ключовите агенти от времената на ДС са още в активна възраст според вас?

Не зная дали ви е известна датата 13 октомври 1307 година. По заповед на френския крал Филип ІV биват арестувани всички тамплиери. Действие, което в наше време би могло да се сравни с арестуването на всички агенти на Държавна сигурност. Един силно премълчаван обаче факт за въпросната нощ е, че за голяма изненада на властта тамплиерите се оказват предимно на преклонна възраст. Липсват също така документи и пари, както и по-голяма част от флотата на тамплиерите. За втори път, както 63 години по-рано, кралят и папата не могат да сложат ръка върху легендарното съкровище на тамплиерите. Това е нощта, в която умира „Орденът на бедните воини на Христос и на Храма на Соломон” и се ражда митът за тамплиерите. Дори и днес множество организации претендират да са преки наследници на тамплиерите и все още грижливо пазят тяхната тайна, въпреки че им е все по-трудно да се разберат каква е тя; а няколко века след унищожаването на тамплиерите пирати все още успешно изкарват акъла на мореплавателите, като развяват едно от бойните знамена на тамплиерите.

След като двадесет години пускаха корени във всяка власт, поредният голям номер на агентите ще бъде да ни убедят, че вече ги няма.

Снимка: osservatoriobalcani.org

25 юли 2009

Предизборна кампания с накисване

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби Проктър енд Гембъл за разпространение в българските медии на подвеждаща реклама. Става въпрос за рекламата на прах за пране „Ариел Проензим 7”. Във въпросната реклама се казва, че новата технология на „Ариел Проензим 7” отстранява петна по-добре от другите перилни препарати. Оказва се обаче, че Проктър енд Гембъл премълчават, че за да се постигне описания резултат, е необходимо дрехите да се изперат поне 10 пъти с въпросния прах. Тази премълчана истина струва 556 345 лв. съгласно решението на КЗК.

Искам да обърна внимание на КЗК, че преди няколко месеца започна една кампания на партия „Нова зора”, която се оказа, че всъщност e кампания на БСП, с която ни обещаваха, че ако изберем Бойко, ще получим Костов. Какво стана? Избрахме Бойко, но не само че не получихме Костов, но и в комплект с Бойко получаваме и агент Кардам.

Моля уважаемата комисия да се самосезира и да вземе мерки и да накаже БСП за подвеждаща реклама на продукта „Бойкостов”.

23 юли 2009

Ако не се видим, ще си пишем


В последно време Бойко Борисов е много зает. Въпреки славата си на човек, който разполага с поне 25 часа в денонощието и той изпитва трудности с управлението на времето. Не е лесна работа да се следят всички телевизии, че и да се обаждаш от време на време, да издърпваш ушите на по-непослушните.

Изглежда, че вече и на неговите хора им е трудно да контактуват с него и са започнали да си пишат писма. Известният вече бургаски рапър и почти депутат Маниака му изпрати писмо, че не иска да бъде народен представител преди около две седмици, а сега и предложената от него за министър на земеделието Десислава Танева оттегли кандидатурата си с писмо. Става ясно, че ако желаете да комуникирате с Бойко Борисов, ще ви се наложи да му напишете писмо. Внимавайте обаче какво ще му напишете, защото има навика да ги публикува в медиите.

Зает с отговорни задачи, на премиера не му остава време да обясни каква е тази тактика да се номинират хора и след това те да се отказват при първите признаци на неодобрение. Хората, на които много им е писнало от дебелокожието на предишното правителство, са толкова прехласнати от това достойно поведение, че не им остава време да се усетят, че и това не е нормално.

На мен цялата тази работа започва все повече да ми прилича на онзи виц за клиента, който гледал сметката в ресторанта и на последния ред пишело „20 лева – ако мине”. Попитал сервитьора какво е това и той му отговорил „Не мина” и го задраскал.

Като знам как хората гледат сметката само около изборите, малко ме притеснява, че скоро ще започне да минава.

Снимка: snimka.bg

22 юли 2009

На Майк Тайсън кочана, на Памела Андерсън зърното

Безумието на отиващото си правителство вече не може да изненада никого, но не можем да не отбележим поредния грандиозно провалил се проект. Ако г-н Станишев не беше в оставка, най-вероятно щеше да каже, че акцията „Българите – на море в България” е успешна, защото много българи са избрали да почиват на море в България. Горчивата истина обаче е, че тази акция си беше обречена още при самото си създаване. Една такава акция е напълно безсмислена, ако не е част от някаква програма за развитие на туризма, а такава програма май няма. Или ако има, е точно толкова качествена, колкото и въпросната акция.

Цялото поведение на Държавната агенция по туризма много напомня жабата, която като видяла, че подковават коня, и тя си вдигнала крака. Много хора, като гледат рекламите на съседни държави по телевизията, се питат дали не може и България да се рекламира по този начин. Тук именно би трябвало да се прояви разликата между лаиците (каквито се предполага, че са масата от населението) и професионалистите (каквито се предполага, че трябва да бъдат в Държавната агенция по туризма). В ДАТ би трябвало да знаят, че, преди да ни поканят, гърците и турците са се погрижили за това да могат да ни посрещнат, а до нашето море нито можеш да стигнеш, нито има какво особено интересно да правиш там. Повечето от забавленията се изчерпват от кръчми през деня и дискотеки през нощта. В кръчмите туристът го дебнат актуалните за сезона стомашни вируси, а в дискотеките – вечно актуалните венерически болести. По пътя, който трябва да замести магистралата, го дебнат корумпирани ченгета, а на летището го дебнат таксита, които возят на цена 8,60 лв. Ако хванеш такова такси от летище Варна за Албена например, ще е доста по-изгодно да се договориш да купиш таксито, вместо да платиш сметката. В багажника няма да има място за куфарите ти, защото вътре се мъдри огромна газова бутилка, но пък за сметка на това климатикът не работи и шофьорът пуши през цялото време. На изненадите, които го чакат горкия турист като стигне до избраната дестинация, няма и да се спирам. Те се простират по цялата скала на гнусотията от мръсотията по улиците до тръбата, от която лайната се изливат направо в морето на няколкостотин метра от плажа.

На фона на всичко това акцията изглежда невероятно глупава. Още повече, че за да стигне до нея, е следван един до болка познат модел: изобщо не ме интересува какво искат клиентите, дай да видим какво иска шефът. Ако в ДАТ бяха прочели собственото си проучване, щеше да им направи впечатление, че „българите дават изключително високи оценки на инфраструктурата и обслужването в чужбина”. Не съм чул още нито един турист да се оплаче от липса на реклама за българското черноморие, но пък се оплакват от всичко друго свързано с него.

Всъщност можем направо да кажем, че проблемът на туризма в България не е липсата на туристи, а обратното – туристи имаше, но като видяха какво получават, скоро няма да се върнат. Затова е безсмислено да се рекламира продукт, който не е готов да посрещне клиентите си. Българският туризъм се зарадва на глобализацията и си представи тълпи от богати западни туристи, който идват в България и започват да харчат пари с пълни шепи. Не си направи обаче една проста сметка – глобалният бизнес означава и глобална конкуренция. Докато българският туристически бизнес гледа на туристите като на разхождащи се портфейли, никога няма да надмине нивото на продавачите на царевица по плажа, които са един от символите на нашето море и чиито реклами стряскат съня на туриста, минал през българското черноморие: „Топла царевица, моля! На Майк Тайсън кочана, на Памела Андерсън зърното. Топла царевица!”

Снимки: e-vestnik.bg

20 юли 2009

Хроника на едно предизвестено самоубийство

„Искам да нося политическа отговорност и по-голям самоубиец от мен в този смисъл няма.”

Бойко Борисов



Трогателно, но безсмислено, като всяко предсмъртно писмо на самоубиец. Когато се каниш да се самоубиеш, никакви думи не могат да променят това, което ще направиш. В повечето световни култури самоубийството е грях и в много религии си има специално място в ада за самоубийците. Грях е, защото е посегателство върху святостта на живота, и също както човек няма право да отнеме чужд живот, така и няма право да отнеме своя, който не му принадлежи, а му е даден от Бог. По същия начин, по който мандатът за управление не принадлежи на победителя, а му е даден за 4 години от народа, за да направи нещо с него, а не да го пожертва геройски.

Всъщност като говорим за геройство, има и един друг вид самоубийство – сепуку, познато още като харакири. Сепуку е ритуално самоубийство в Япония, право на което имат само самураите. Начинът на живот на самураите и техният закон – Бушидо винаги са били примамливи за хора като Бойко Борисов. Той проповядва умереност, въздържаност, лоялност, майсторство в бойните изкуства, чест и достойнство. Всичко това очертава един героичен образ, който би се харесал на всеки и общо взето представлява това, за което всички хора в България си мечтаят от години – героят, който ще ги спаси от комунистите и ще изкорени корупцията и престъпността. Има само един проблем – самураят прави сепуку в три случая: за да не попадне в ръцете на врага; когато е направил нещо, с което е престъпил Бушидо и се срамува от постъпката си; когато господарят му умре. Не ми се иска да коментирам и трите случая поотделно, но дано не е нито един от трите...

И докато сме на японска вълна, не е лошо да отбележим, че вманиачаването в Бушидо води до крайности, като например воините наречени „Божествен вятър”, по-популярни с японското си име – Камикадзе. Те са пилоти, които по време на Втората световна война пилотират самолети, натоварени с експлозиви и единствената им мисия е да се разбият във вражески кораби, за да нанесат максимални поражения с един единствен точен удар. Камикадзетата умират със сигурност по време на изпълнение на мисията си, но смъртта им се оправдава с победата, която носят. Честта придава смисъл на тяхната безсмислена смърт. Май това е типът самоубийство, който демонстрира в момента генералът-самурай. Той се самоубива, но, умирайки, детронира злата тройна коалиция.

Много героизъм, много чест и тестостерон, но за съжаление тази тактика е за кампании и не дава резултати при управлението. Пъченето на мускули от типа на „сам създадох всичко” и „ши тъ спася” е за преди изборите. Лошото е, че кампанията на генерала-самурай продължи толкова дълго, че той май по инерция ще я продължи и в целия си мандат. Това, което някой трябва да му обясни, е, че ако не спре да се отнася към хората като към деца, те ще се превърнат в такива и ще искат той да решава всичките им проблеми, а понеже той няма да може, на следващите избори ще изберем следващия герой. Това се е случило и на други преди него и ако за момент успее да накара егото си да замълчи, ще разбере, че въпреки черния си колан не е застрахован от това.

А това, което някой трябва да обясни на хората, е, че ако не запретнат ръкави да си решават проблемите сами, никой няма да го направи вместо тях. И нека всички, които се кълнат в Апостола и аплодират този, който опази честта на паметника му от злия плакат на Азис, да си спомнят думите на Левски:

„Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва.”

Снимка: Дневник

17 юли 2009

Каквато ни е държавата, такъв ни е и водопроводчикът


Джо Водопроводчика стана нарицателно за американец от средната класа по време на предизборната кампания за президент на САЩ. Историята тръгна от 36-годишния водопроводчик от Охайо – Самюъл Джоузеф Вурцелбахер, който по време на предизборна среща с Барак Обама критикува данъчния план на кандидат-президента, като изказа мнение, че данъците на водопроводната фирма, в която работи и която смята да закупи, ще са по-високи. Впоследствие се оказа, че Джо изобщо няма лиценз да работи като водопроводчик, а освен това така или иначе не си плаща данъците. Въпреки това обаче нарицателното „Джо Водопроводчика” вече беше станало по-голямо от него. Собственикът на домейна joetheplumber.com (истински водопроводни услуги) получи над 600 предложения за продажба, като едно от тях е за 350 000 долара. През ноември 2008 Самюъл Вурцелбахер издаде книгата си „Джо Водопроводчика – Борба за американската мечта”. Джо Водопроводчика вече води самостоятелен живот.

И както във вицовете от едно време, които започваха с „Бай Ганьо американеца, Бай Ганьо англичанина и Бай Ганьо българина...”, ние вече си имаме и Джо Водопроводчика българина... или по-точно българката... и по-точно не водопроводчика, а пенсионерката. С две думи не Джо Водопроводчика, а Баба Горка.

Джо работи нелегално и не плаща данъци. Това в Америка е голям грях, но въпреки това той стана символ не заради това, което е той самият, а заради това, което символизира: предприемачески дух, поглед в бъдещето, човек, който търси сметка от управляващите и държи на семейството си (Джо пристига на срещата с Обама след като е играл футбол със сина си). Баба Горка също не е идеалният пример за подражание, но пък също символизира голяма част от българското общество: не произвежда нищо, не е предприемчива, гледа в миналото и се подмазва на управляващите.

И ако всичко това ви се струва забавно, не е лошо да се замислите, че всички ние получаваме и съответното отношение. В кандидат-президентската кампания Джо беше тема на почти всеки дебат. МакКейн обвиняваше Обама, че работи срещу Джо. В Дефайънс, щата Охайо, той се обърна към тълпата с думите „Вие всички сте Джо Водопроводчика”. Бойко Борисов най-вероятно, гледайки тълпата, си мисли „Вие всички сте Баба Горка”.

Господин Борисов каза на поредното откриване на детска градина вчера: "Като откривам всеки ден детски градини, пътища и спортни площадки, който иска да вземе властта. Ще се кандидатирам пак и пак ще спечеля. Най-малко това ме притеснява – дали някой с пет или десет депутата ще ми създава проблеми. Тези хора са гласували да им правим детски градини, магистрали, спортни площадки. Къде е рискът? Баба Горка да не ме харесва вече?"

За момента това е рискът, господин Борисов, нещата обаче се променят, Баба Горка може да стане водопроводчик, тогава и българските политици ще трябва да се променят. Лошата новина за вас е, че партиите не се променят за една нощ и ако искате да сте готов за Джо Водопровочика, ще трябва да започнете още днес.

Снимки: redriverpak.wordpress.com, БГНЕС

15 юли 2009

Фабрика за насилие


Представете си, че детето ви е навън със свои приятели и докато се разхождат из центъра на града, изведнъж върху тях се нахвърлят тийнейджъри с качулки и започват да ги налагат с метални тръби. Нападението е толкова изненадващо, че децата нямат какво да направят. Падат на земята и се опитват да се предпазят от сипещите се върху тях ругатни и удари с метални тръби. Всеки удар върху крехките детски глави кънти като камбана. Децата пищят от ужас и болка, а нападателите крещят: „Ще ви избием, ще ви закопаем, гадове”.

Не е трудно да ви се случи. Необходимо да е да отговаряте само на две условия – да сте ром и да живеете в Разлог. За радост всичко това свършва само с рани и уплахата на децата. Заради сравнително ранния час по улиците има много хора и когато те започват да се събират около мястото на побоя, нападателите се разбягват. За още по-голяма радост след това ги залавят – четирима скинхедс, единият от които син на полицай и на директорката на една от местните гимназии.

Какво се случва по-нататък ли? Ще ви кажа, защо да не ви кажа. „Четиримата, които са непълнолетни и са ученици, са вкарани в полицията, където е проведена беседа с инспектор от Детска педагогическа стая, след което са освободени.”

И така пак, докато нападнат отново. Докато не убият.

Движението скинхедс възниква в края на 60-те в Англия и днес по света съществуват множество фракции, включително и комунисти (червени скинове) и гей-скинхедс. Най-големият процент обаче са ултра-десните, националсоциалисти или още известни като нео-наци скинове. В основата на тяхната идеология стоят национализмът, расизмът и антисемитизмът, характерни за нацистката идеология. Много често нео-наци скиновете се идентифицират с нацистите, като носят свастики или други нацистки символи. За повечето членове на движението също така е характерно сравнителна политическа неграмотност и имитиране на нацизъм, което най-често се изразява в носене на гореспоменатите символи и други външни прояви, най-често вандализъм или побои над роми, чернокожи и всякакви малцинства.

Без значение към коя точно фракция принадлежат, скиновете се обединяват от едно нещо: противопоставяне на широкоразпространената мода, което е и първоначалната идея на движението (от там и късите прически като противовес на дългите коси на хипитата), противопоставяне на рамките, на различията между класите. Противно на разбиранията ранните скинове слабо се интересуват от политика. Тяхната политическа ангажираност се появява по-късно, когато някои политически партии започват да експлоатират тяхното недоволство. Първите скинове израстват в един квартал с много чернокожи емигранти. Тяхната музика е реге и ска. Искат мир между класите. Като цяло са чувствителни и пламенни младежи и далеч не са само бели.

Помислете колко са младите хора в България, които са недоволни от класовите различия, не приемат общите рамки и култура, мразят чалгата и силиконовата естетика. Всички те са нашите потенциални скинове. Някои ще се нарекат така, други не, но всички ще правят едно и също. Първо в Разлог, после и в други градове. Първо ще са бели, но после може и да са роми. И ако не направим нещо, то вече условието да ви се случи горният сценарий ще бъде само едно: да имате деца.

13 юли 2009

За кожата на един мада фака


Надали и най-смелите врагове на Бойко Борисов са мечтали, че толкова скоро ще имат възможност да се нахвърлят върху него с критики. Съмнявам се също така и да са имали представа, че повод за това ще стане „отзоваването” на нашумелия напоследък рапър Маниака. В общия вой трудно може да се каже кой за какво се сърди, но се открояват няколко основни групи:

Сеирджиите – все им е тая дали този, за когото са гласували, влиза в парламента, стига да влезе някой като Гошо Тъпото. Умират си от мъка, че няма да могат да гледат и слушат простотиите на Маниака. За тяхна радост обаче има светлина в тунела – Калинка Крумова. Най-младата депутатка в 41-вото НС сякаш усети, че е дошъл нейният час и още тази сутрин даде интервю за БТВ. Ако сте го изпуснали, не се притеснявайте, ще можете да гледате повторението по „Господари на ефира”.

Параноиците – автори и любители на конспиративни теории, с бледа кожа и плах поглед. Бързо правят справки кой е следващ в листата на ГЕРБ и редят поредната конспирация. Могат да си направят временен лагер в Бургас, защото ако и Божидар Димитров стане министър, има шанс почти всички от листата да влязат за малко в Народното събрание. Не се учудвайте, че параноиците са малко напрегнати в последно време. Новите лица в този парламент са много, така че са много заети.

Демократите – не могат да понасят Маниака, но знаят, че цената на демокрацията е да изтърпят и такива народни представители. Падат си малко мъченици и правят сравнения с подобни бисери от минали състави на парламента. Сравнително спокойни са, защото знаят, че с толкова непознати лица със сигурност ще изскочи поне още един подобен, за да внесе мир в демократичните им души.

Справедливите – също не могат да понасят Маниака, но наред с него и маса други. Доводът им е, че докато има престъпници и мутри в парламента, може да го има и Маниака. Намират се предимно по форумите, защото само там можеш да наречеш някого престъпник без доказателства и да ти се размине. За тях добра новина няма. Те ще си останат вечно нещастни.

Буквоядите – любители на закона и ловци на грешки. Знаят, че Бойко Борисов няма право да отзове депутат и си умират да го повтарят. Само допринасят към общия хаос без това да има някакъв позитивен ефект. Радват се на неочаквания подарък, но пазят сили за по-големи случаи.

И много други, които само усилват шумотевицата, докато човек просто не смени канала, прелисти страницата или напусне сайта.

Ехо, някой чете ли още?

10 юли 2009

Време е за червеното хапче*

Господин Борисов още не е съставил правителството си, а неговите избиратели си мечтаят за обещания ред и полицаи, които бдят денонощно по улиците и от коланите им висят скалпове на известни бандити. Реалността обаче им поднесе поредното разочарование вчера в Своге. Двама престъпници си стоят в ареста и най-вероятно скоро ще получат инструкции от какво да се разболеят, за да излязат от там, а един полицай лежи в болницата на косъм от смъртта.

Най-жестокото за мен в цялата работа е всеобщият вой на недоволство от това, че полицаите са арестували престъпниците, които са ранили техния колега, а не са ги разстреляли на място. Дали целенасочено или като страничен ефект, но животът направи хората жадни за кръв и мъст. Няма да говоря за лиспата на доверие в съда, защото е смешно на фона на това, което се случва. Ще си позволя само да изразя надеждата, че полицията няма да позволи този случай да се превърне в повод за мъст. Дано да разбират, че пътят не е в разстрелването на престъпниците, а в превенцията на престъпността.

Генерал Джордж Патън е една от противоречивите личности в американската военна история и никога не е имал славата на човек, който избягва битките, но едно от изказванията, с които ще баде запомнен, е: „Чаша пролята пот ще спести литър пролята кръв.” Надявам се полицията да не си спести потта, защото нищо не оправдава пролятата кръв.

Сигурно повечето от вас са гледали филма „Матрицата” и може би ще ме разберете по-лесно, като ви припомня онази сцена, в която Нео попита Морфей:
- Какво се опитваш да ми кажеш? Че ще мога да отбягвам куршуми ли?
- Не, Нео. Опитвам се да ти кажа, че когато си готов, няма да ти се налага да го правиш.







*Червеното хапче не е свързано по никакъкв начин с партии от българската реалност, а е един елемент от филма "Матрицата" и вече се е превърнало в символ на пробуждането и възприемането на реалността.

"Тук е последният ти шанс. След това няма връщане назад. Ако вземеш синьото хапче, историята приключва. Събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото си поискаш. Ако вземеш червеното хапче, ставаш в Страната на чудесата, ... и аз ще ти покажа колко е дълбока заешката дупка. Но запомни, предлагам ти само истината. Нищо повече. Последвай ме!"

08 юли 2009

К’ъв е тоя мада фака, бе?


Българският парламент си има своя д-р Джекил. Депутатът от ГЕРБ Тодор Йосифов през по-голяма част от времето е известен като мениджър ВНОС-ИЗНОС* в завод „Спартак” АД, но от време на време той се превръща в гангстера Маниака – продуцент на лейбъла Gangsta Gangsta P.r.o.d.u.c.t.i.o.n. и автор на вселенския хит „Бум мада фака”.

В парламента се бяха подвизавали всякакви образи, но ако не ме лъже паметта, такъв герой за пръв път стъпва в Народното събрание. Тъй като се опитвам да бъда позитивен и да използвам всяка възможност, се опитах да си представя как можем да използваме този самороден талант.

Мисля, че той би могъл да поеме веднага ДАМС. Според сайта на Gangsta Gangsta P.r.o.d.u.c.t.i.o.n. можете да станете член на лейбъла срещу скромните 100 лв. и освен, че за тези пари ще можете да запишете песен, „членове на лейбъла изграждат около вас общество с което се чувствате "рийъл джи" мада факъ”. Това, ако не е далавера, здраве му кажи. А какво би било по-добре за младежта и спорта от това да се почувства човек дори за миг „рийъл джи мада факъ”.

Със своите междукултурни умения той би паснал и като объл камък във външно министерство. Само се страхувам от момента, в който на посещение в България ще дойде Барак Обама, и нашият МВнР мада факъ ще се обърне към него с небрежното „Йо ма нига”. Можем да го пуснем във факултета да потренира малко толерантност, пък и като види малко истински гангстери, може и да му мине ентусиазмът и от „рийъл джи” да стане госпъл мада факъ.

А най-добре да заложим на сигурно и да използваме досегашния му опит. “Шибани куки и шибани сделки, в моя район не стават престрелки” – нарежда Маниака в турбо-хита си. Е, това ни трябва в цяла България, нареждам аз. Взимайте Маниака за вътрешен министър и да се приключва с престрелките.

Време е всички злодеи да разберат, че дните им са преброени. Маниака е вече в парламента и всички пеем „Буум мада фака, ще те стрелна с патлака.”



* Дали за по-голяма достоверност или поради някаква друга причина длъжността на Маниака е изписана с главни букви в сайта на ГЕРБ. Тъй като не съм наясно с дълбокия замисъл, за по-сигурно запазих оригиналния правопис.


Можете да видите клипа на песента онлайн тук

Както и да си свалите целия албум, клипа и много други екстри съвсем безплатно тук

ПП Маниака е по-интелигентно изглеждащият младеж, с очилата. Другият "рийъл джи мада факъ" е доктор Флекс.

06 юли 2009

Избирателите отхвърлиха демокрацията


Вчера избирателите отхвърлиха една от желаните промени в българската избирателна система. След като години наред всички повтаряха как искат да избират личности, а не партии, вчера направиха точно обратното.

Вярно е, че партиите направиха много да обезсмислят мажоритарния вот, но все пак възможността вчера беше на лице. Аз дори се възползвах от нея да гласувам за човек, когото харесвам, въпреки че той е от партия, която не харесвам. Дали така направиха обаче повечето хора? За жалост не. Не мога по-друг начин да си обясня защо хората предпочетоха Моника Панайотова пред Мартин Димитров или Даниел Вълчев. Не отричам възможността тя да е по-добрият кандидат от тях двамата, но е факт, че нищо не знаем за нея. Знам само, че е завършила УНСС заедно с множество знайни и незнайни сервитьорки и телефонистки. Дали е по-добра от тях – тепърва ще доказва. Факт е, че към вчерашна дата не беше го доказала и бе избрана, само защото водачът на нейната партия е по-едър от другите и гледа по-страшно. Така, както овцете решават кой овен да оглави стадото.

Дано не остане скрито обаче най-хубавото, което се случи вчера: благодарение на голямата избирателна активност сметките на много хора излязоха криви и то само благодарение на бройката.

А какво можем да постигнем и ако мислим...

03 юли 2009

За да няма после сърдити

01 юли 2009

Monsters of Kavarna

По какво си приличат Калиакра Рок Фест и легендарният Monsters of Rock?

Както вече стана традиционно, и тази година на Камен бряг слънцето бе посрещнато рано сутринта на 1 юли. За съжаление тази година празникът донесе и една нелепа смърт. Един младеж падна в шейсет метрова пропаст и загина. Кметът Цонко Цонев реши да не отлага празненствата, за да не излезе, че десет хиляди души са били път напразно. В крайна сметка не е само „джулая”. На същия ден започва и Калиакра Рок Фест и нищо не трябва да помрачава настоението и да застава на пътя на бирата, кебапчетата и рока.

Всичко това ми навя спомени за Monsters of Rock през 1988, когато двама души бяха смазани до смърт от тълпата, но организаторите бързо ги отнесоха и не прекратиха феста. Вярно е, че това се случи по време на фестивала и прекратяването му щеше със сигурност да доведе до безредици, при това със сто и двадесет хиляди, а не с десет хиляди.

От този инцидент насам фестивалът в Донингтън парк е с доста намален капацитет. Най-многобройната публика от 1989 до днес е осемдесет и три хиляди. Сигурността е доста завишена и за радост подобен инцидент не се е повтарял.

Какво ли ще се промени в Каварна?

24 юни 2009

За девет омачкани лева


Нулевата толерантност към корупцията в България вече e факт. Имаме осъден шофьор, който се опитал да подкупи полицаи с девет лева.

Браво на полицаите в Девня! Браво на Варненския окръжен съд! Поне за момент те са герои и няма да ги питаме дали биха го арестували и осъдили, ако беше предложил по-голяма сума. Това са над 90% процента от коментарите по темата, но ние няма да бъдем цинични и ще ги поздравим, защото доброто трябва да се поощрява.

Мен обаче от вчера ме мъчи една друга мисъл: кое в тази новина ме шокира най-много?

Днес се сетих. Има хора в България в 2009 година, които смятат девет лева за сума, с която могат да подкупят полицай. Ако не сте ме разбрали, да перифразирам – има граждани на Европейския съюз в 2009 година, които смятат че 4,5 евро е сума, с която могат да подкупят полицай. Интересно какво ли представлява за този човек сумата от 38,70 лв.?*




* 19,85 евро е средният почасов доход в Европейския съюз за 2006 година. За същия период в България той е 1,65 евро. Източник: Eurostat

23 юни 2009

Тъжен смях


Светът е оцелял, защото се е смял. Надали. Отдавна е доказано, че хората не се размножават чрез смях. Не че хуморът не е важен, но все пак да наричаме нещата с истинските им имена.

И все пак – хуморът е много важен. Всички се чувстваме по-приятно около хора, които се смеят, отколкото около хора, които мрънкат. Всички знаем колко вълшебна може да бъде една шега в тежък момент. На всички ни се иска да имаме чувство за хумор и търсим хората, които имат такова. Интересно, след като хуморът и смехът са толкова важни, защо никой не се грижи за проблемите на хумора? Искам министерство на хумора и хуморна полиция, защото в последно време се прокрадва един такъв много неправилен смях. Хората вече се смеят дори и на неща, които не са смешни.

Вчера по телевизията казаха, че Бойко Борисов бил казал на колегата си Цветанов по време на пресконференцията в нощта след евроизборите: „Отговори и ти, да те еба!”. Ха-ха-ха.

Един приятел ми каза, че АТАКА имат 2000 гласа в ромския квартал в Пловдив. Ха-ха-ха.

В едни пазарджишки села май са купували гласове за по три кокошки на човек. Ха-ха-ха.

Смехът не винаги лекува. Смехът е полезен само когато това, на което се смеем, е смешно. Иначе той манипулира, защото не можем да се прекланяме пред нещо, докато други хихикат по негов адрес.

Радвайте се на смешките, но не забравяйте, че дяволът се разхожда с усмивка на уста.

ПП. Това ще го прочетат най-вероятно само стотина човека, преди да потъне в дебрите на интернета и то нищо няма да промени. Ха-ха-ха.

Илюстрация: emi93

22 юни 2009

Целта оправдава морковите

В предната публикация („Антикризисни мерки по нашенски”) се разговорихме доста за морал и ето че днес една новина ми даде повод пак да разсъждавам на тази тема. Внучката на „Че” Гевара се снимала гола само по патрондаш, пълен с моркови. Стоп! Не бързайте да плюете. Освен че изглежда добре, снимката е направена и с много благородна цел: нова рекламна кампания на организацията ПЕТА, пропагандираща вегетарианския начин на живот. Дали това наистина допринася за опазването на околната среда е малко спорно, тъй като е твърде любопитно откъде ще си вземе човек пресни моркови през зимата, но това е една дълга тема, по която обещавам, че ще си говорим друг път. Приемаме, че е много полезно и се питам: оправдава ли тази цел средствата?

Самият Ернесто Гевара казва: „Революцията не е като ябълка, която пада от дървото, когато е зряла. Трябва да я накараш да падне.” Понякога трябва да се провокират хората. Трябва да им грабнеш вниманието с нещо в морето от реклами и послания. В края на деня обаче е редно човек да си зададе въпроса: „Какво постигнах и какво ми струваше?” Дали едно такова пародиране на образа на богоподобния в Латинска Америка „Че” е уместно?

Представете си, че пра-пра-пра внучката на Райна Княгиня се снима гола само увита с легендарното знаме, но вместо „Свобода или смърт”, на него пише „Моркови или смърт”.

А дали пък не сме прекалено чувствителни и закостенели?

Снимка: www.peta.org

19 юни 2009

Антикризисни мерки по нашенски


Добре, че благодарение на глобализацията имаме достъп до чуждестранни медии, та разбрахме що е то криза. Ако слушаме правителството, криза има във всички други държави с изключение на България. Както знаем обаче, най-много трябва да се страхуваме, когато някой ни уверява, че няма страшно. Докато Станишев се опитва да надвиква агитката на Черно море, кризата се промъква предателски в гръб.

Един роден бизнесмен явно е решил, че ще бори кризата като не изплаща заплати, не е плащал заплата и осигуровки на охранител във фирмата си вече четири месеца. Охранителят се оплакал в инспекцията по труда, собственикът му счупил двете ръце и главата.

Моля някой да уведоми премиера, че кризата дойде. При това не само световната финансова криза. Дойде и българската морална криза. Тя даже, ако питате мен, отдавна е тук. Не че има голямо значение всъщност дали ще го уведомите, защото ако имаме късмет, скоро няма да ни е премиер. По-важното е всеки от нас да разбере, че има само един начин да се преживее една криза – чрез промяна. Не можем да си заровим главите в пясъка и да отричаме съществуването й. Ако искаме да преживеем кризата, ни е нужна промяна: на начина на мислене, начина на живот, начина на водене на политически кампании, начина на прекарване на изборните неделни дни.

17 юни 2009

Не можеше да бъде по-добре

Никога не е прекалено късно за добри приятели да се срещнат. Винаги съм се страхувал от закъснели срещи, защото емоционалният заряд е толкова силен, че понякога хората просто се държат странно. При такава среща си проличават истинските приятелства. Страхувах се и как ще протече срещата на Мерилиън с българската публика. Оказа се, че всичките ми притеснения са напразни. Не само защото те са такива професионалисти, че гледано отстрани на човек му се струва, че едва ли могат да объркат нещо, но и за това, че се проявиха като истински домакини. Никога преди това не съм присъствал на концерт, на който да се чувствам все едно съм на гости на музикантите. Атмосферата, която създават с присъствието си, е уникална. Вече имах възможност на предния ден да се убедя колко са естествени и дружелюбни, след като се срещнах с тях и при пристигането им на летището, а и по-късно вечерта. Това, което ме очакваше на концерта обаче, надхвърли всичките ми очаквания.

Концерт на Мерилиън е истински спектакъл, който поема публиката от първата минута и не я оставя да си отдъхне до самия край. Перфектната смесица от музика, светлини, игра и публика ни завихрят в някакво подобие на дервишки танц и човек не усеща как минават повече от два часа. Мерилиън имат не голяма на брой, но невероятно вярна публика и това се вижда най-добре на концерт. Дори и човек да не е бил на друг концерт през живота си, ще разбере, че се случва нещо необикновено. Емоцията е толкова лична, че не може да бъде преразказана.

По време на концерта Стийв Хогарт каза „Това е последната вечер от турнето „Happiness is the Road” и тя не можеше да бъде по-добра”. Да, прав си. Не можеше да бъде по-добре. Без значение дали това е бил първият ви концерт на Мерилиън, какъвто беше случая за поне 2500 човека в събота или е поредният от над 100 концерта, какъвто беше случаят на един човек от Германия, с когото се запознах преди концерта.

Благодаря ви, Мерилиън! Ще се видим пак.



Снимки от концерта: Щефан Шулц

12 юни 2009

Beautiful*

Доживяхме и в България да се провеждат толкова концерти, че да трябва да си избираме на кои да ходим и кои да пропуснем. Ходенето по концерти вече е занимание за много хора, а не само за тесен кръг „разбирачи”. В началото на лятото организаторите се дебнат и кроят стратегии кой кога да обяви концертите си. И тъй като час-два концерт изглеждат прекалено малко, постоянно подхвърлят на медиите допълнителна информация. Започва едно безкрайно мерене. Кой първи ще продаде нацяло билетите; кой певец пристига с по-голям екип; кой идва с повече тирове; кой има повече продадени албуми и други подобни глупости. Все едно музиката се продава в бакалия и можеш да премериш кой музикант е по-голям. Накрая могат да се добавят и интернет форумите, в които на всеки един фен на дадена група се падат по десет човека, които я мразят (!) и се започва едно плюене...

В цялата тази лудница се прокрадват и едни събития, които може би за добро не получават същото внимание. Една музикална легенда пристигна днес в София – прогресив рок великаните от Мерилиън. Пристигнаха на летището с редовен полет на Британските авиолинии, като нормални пътници, за радост на петима фенове, които ги чакаха (Познайте кой беше единият?) Без камери, без медии, без шум, само любовта между музикантите и феновете – истинска, неподправена, красива.







Утре е концертът в Зимния дворец и ако искате да видите нещо красиво, знаете къде трябва да бъдете. Ако го пропуснете, аз ще ви разкажа.

We don't have to live in a world
Where we give bad names to beautiful things
We should live in a beautiful world
We should give beautiful a second chance

(Marillion - Beautiful)


* Beautiful - красиво (англ.)

10 юни 2009

Ni6to ne razbrax

Феноменът „шльокавица” не спира да ме изумява. Не мога да проумея какви технически пречки може да има в 21-ви век да не може да се пише на кирилица. Освен мързел за друго не се сещам. Той обаче взима такива застрашителни размери, че дори съм чувал безумната идея, официална азбука на българския език да стане латиницата.

Предполагам всеки от нас има познати, на които толкова им е отеснял българският език, че всяка трета дума им е на английски. Явно има и такива, за които дори и кирилицата е недостойна, за да изкажат великите си мисли. Какви ли толкова специални неща има да каже (или по-скоро да напише) такъв човек, че да не може да направи това на кирилица, можем само да гадаем. Следващите няколко примера са най-вероятно само част от причините да захвърлим кирилицата и да прегърнем една истинска европейска азбука.


Ето един указателен знак в услуга на всички чуждестранни туристи. Какво ли щяха да правят без него... най-вероятно същото, което правят и с него – да последват стрелката.


Е, друго си е да се прицелиш и в чуждестранната клиентела, с правилното послание. Снимка: Мико


Един световноизвестен продукт се нуждае и от съответната опаковка. Снимка: www.epochtimes-bg.com

Примери има още много, но мисля, че вече картинката е ясна. Явно инвазията на шльокавицата е толкова голяма, щом вече има и програма за превод на кирилица.

Разбрах, че вчера министър Вълчев пак е разбунил духовете, като е предложил в училище да се изучават правилата за транслитерация. Моля Ви, господин министър, не се отказвайте, научете ги. Като ще е на латиница, поне да е правилно. Както казваше един бивш мой шеф, германец: Не е все едно дали ще кажете „Ти си задник” или „Вие сте задник”.

-------------------------------

ПП Ако искате да помогнете - http://6lyokavitza.org/

08 юни 2009

Дим без огън

От избори на избори, панаирът става все по-голям. Шумотевица, приказки, скандали. Преди години разголени танцуващи девойки с бюлетини в ръце щяха да ми се видят доста странни. Вчера избщо не ми направиха впечатление на фона на общата лудница.

Няма дим без огън. Или поне така твърдят. В цялата пушилка, която се вдигна вчера, аз обаче не видях огън. Нито видях кой знае каква радост в победителя, нито видях непримиримост в победените. Може би политиците се заразиха от онези 62 процента, които показаха безразличие, нали все пак се очаква политиците да бъдат в унисон с народа. Може пък да са изпаднали в притеснения относно предстоящите избори. Ако картинката се повтори след един месец, предишното съставяне на правителство може и да ни се види много бързо и организирано в сравнение с това, което ни чака.

Снощи Любен Дилов-син каза, че големият губещ на изборите са онези 70 процента от българите, които не са гласували. Дано да е прав и губещи да са само 70 процента.


Снимка: Еленко www.eenk.com

05 юни 2009

Нека силата бъде с нас

2011 г., в една далечна галактика, „Синята коалиция” е на власт...

Дарт Вейдър потропва нервно с крак и за момент човек би си помислил, че на металната му маска се прокрадва израз на истинско отчаяние.
- Какво ще правим, господарю?
Императорът гледа сърдито, мята светкавици с ръце и зарежда батерийки по волт и половина.
- Какво да правим? Откъде да знам? Откакто „Синята коалиция” дойде на власт, ни навряха в миша дупка. Не стига, че навремето СДС като бяха на власт, оня джедай Бакърджиев ми взриви „Звездата на смъртта”, че и цели два пъти я гърмя, докато я унищожи, ами сега пак Учителят Костов управлява Съвета на джедаите и пак черен ден няма да видим, докато не го свалим от власт.
- Дарт Юруков ми изпрати холограма сутринта. Армията му е в готовност. Събрал е хиляда нови юристи и готвят нова регистрация.
- Остави го тоя смешник. С една регистрация не може да се оправи от няколко години. На нас ни трябва Димитров. Много гняв има в това момче. Още от малък има проблем, не може да казва „р”, а сега е в сянката на Костов и много го е страх. Знаеш какво казваше Йода: „Страхът е пътят към тъмната страна. Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание.” Усещам много страх в него.
- Остави това на мен, господарю. Той ще се присъедини към нас или ще умре.
Дарт Вейдър излиза и развяващата му се пелерина закрива камерата.

Ей такива неща си представям от време на време и си мисля, колко щеше да е весело, ако предизборната кампания се случваше само между съответните заставки по телевизията и изобщо на определените от закона място и време.

03 юни 2009

Долу мазните пръсти от Бийтълс

Десетки хиляди певци са изпълнявали през годините песни на Бийтълс. Много от тях не са се справяли особено блестящо. Защо тогава така ме издразниха поредните четири човека миналата вечер в "Мюзик айдъл"? Та нали творецът има право да изрази себе си както намери за добре. Който го харесва - ще слуша, който не го харесва – няма да слуша.

От една страна въпросният концерт се случи в деня, в който писах за Сюзън Бойл и сравнението беше неизбежно. По-лошото обаче беше, че на същия този концерт, на четирима пеещи се падаха шестима хвалещи. А това вече си е проблем, защото когато авторитети възхваляват лошото, хората губят способността да разпознават доброто. Без разпознаване на добро и лошо няма ценностна система. А когато приходите от реклама застанат над ценностната система... е, за това вече наистина не ми се говори...

А всъщност „Жълтата подводница” е много лесна песен и Боян Стойков е пял успешно много по-трудни песни. За да се изпее обаче „Жълтата подводница”, е необходимо в душата на човек да грее едно малко пламъче, което при наличието на чалга угасва.

01 юни 2009

Деветдесет и девет

Благодаря на Хорхе Букай, че написа приказката „Кръгът на деветдесет и деветте” и на Сюзън Бойл, че ми я демонстрира на живо.

В момент на комфорт всички говорим, колко е важно да бъдем щастливи с това, което имаме. Как материализмът на днешното време ни превръща в роби на вещите. Как улисани да гоним това, което не ни достига, пропускаме да се нарадваме на всичко, което притежаваме. Когато обаче мъничкият гласец проговори във всеки от нас, забравяме тези мъдрости и се впускаме в лудо гонене на стотната жълтица.

Стотици хиляди по целия свят очакваха Сюзън Бойл да спечели състезанието „Британия има талант”. Всички се надяваха безработната, църковна доброволка със затруднено развитие да спечели конкурса, а наред със славата и 100 000 британски лири. Това щеше да е поредната приказка за Пепеляшка в стил Холивуд, която щеше да хвърли телевизионната публика в умиление.

Жестоката СМС-действителност обаче изпрати на първо място група млади танцьори. И докато стотици хиляди проклинаха несправедливата съдба на Сюзън, тя с усмивка на уста аплодираше победителите.

Тя е щастлива с деветдесет и девет монети. Горките ние!




30 май 2009

Йерархия на държавните нужди

Не знам как е точно по местата, където винаги грее слънце и хората носят бели панталони. Сигурно е хубаво и весело. Тук обаче пак е траур. В Рио де Жанейро всяка година имат карнавал, ние имаме национален траур.

Цялата държава вече е толкова обиграна, че няколко часа са й достатъчни да организира един хубав траур. „Нова телевизия“ тази година успяха да надминат всички, като организираха първият в страната траурен концерт. Беше много трогателно – водещата беше облечена в черно и говореше много тъжно. Чудя се докъде ли ще се стигне така. Може би след години да имаме и траурен карнавал и да станем като Рио де Жанейро. Кой знае дали и там не е започнало така? Чувал съм, че животът в Бразилия е много тежък.

Там обаче карнавалът продължава, а тук хората продължават да умират по прозаични причини: на автобуси и камиони все по-често им отказват спирачките, а влакове стават все по-лесно запалими. Техническите прегледи стават само по документи. Вече ми се струва, че има и хора, които живеят само по документи.

Добре знаем от пирамидата на Маслоу, че човек може да пренебрегне сигурността си, за да задоволи нужда от по-ниско ниво, например да се нахрани. Чудя се каква ли по-важна нужда задоволява държавата, за да позволява хората й да измират по този начин?