30 май 2009

Йерархия на държавните нужди

Не знам как е точно по местата, където винаги грее слънце и хората носят бели панталони. Сигурно е хубаво и весело. Тук обаче пак е траур. В Рио де Жанейро всяка година имат карнавал, ние имаме национален траур.

Цялата държава вече е толкова обиграна, че няколко часа са й достатъчни да организира един хубав траур. „Нова телевизия“ тази година успяха да надминат всички, като организираха първият в страната траурен концерт. Беше много трогателно – водещата беше облечена в черно и говореше много тъжно. Чудя се докъде ли ще се стигне така. Може би след години да имаме и траурен карнавал и да станем като Рио де Жанейро. Кой знае дали и там не е започнало така? Чувал съм, че животът в Бразилия е много тежък.

Там обаче карнавалът продължава, а тук хората продължават да умират по прозаични причини: на автобуси и камиони все по-често им отказват спирачките, а влакове стават все по-лесно запалими. Техническите прегледи стават само по документи. Вече ми се струва, че има и хора, които живеят само по документи.

Добре знаем от пирамидата на Маслоу, че човек може да пренебрегне сигурността си, за да задоволи нужда от по-ниско ниво, например да се нахрани. Чудя се каква ли по-важна нужда задоволява държавата, за да позволява хората й да измират по този начин?