24 юни 2009

За девет омачкани лева


Нулевата толерантност към корупцията в България вече e факт. Имаме осъден шофьор, който се опитал да подкупи полицаи с девет лева.

Браво на полицаите в Девня! Браво на Варненския окръжен съд! Поне за момент те са герои и няма да ги питаме дали биха го арестували и осъдили, ако беше предложил по-голяма сума. Това са над 90% процента от коментарите по темата, но ние няма да бъдем цинични и ще ги поздравим, защото доброто трябва да се поощрява.

Мен обаче от вчера ме мъчи една друга мисъл: кое в тази новина ме шокира най-много?

Днес се сетих. Има хора в България в 2009 година, които смятат девет лева за сума, с която могат да подкупят полицай. Ако не сте ме разбрали, да перифразирам – има граждани на Европейския съюз в 2009 година, които смятат че 4,5 евро е сума, с която могат да подкупят полицай. Интересно какво ли представлява за този човек сумата от 38,70 лв.?*




* 19,85 евро е средният почасов доход в Европейския съюз за 2006 година. За същия период в България той е 1,65 евро. Източник: Eurostat

23 юни 2009

Тъжен смях


Светът е оцелял, защото се е смял. Надали. Отдавна е доказано, че хората не се размножават чрез смях. Не че хуморът не е важен, но все пак да наричаме нещата с истинските им имена.

И все пак – хуморът е много важен. Всички се чувстваме по-приятно около хора, които се смеят, отколкото около хора, които мрънкат. Всички знаем колко вълшебна може да бъде една шега в тежък момент. На всички ни се иска да имаме чувство за хумор и търсим хората, които имат такова. Интересно, след като хуморът и смехът са толкова важни, защо никой не се грижи за проблемите на хумора? Искам министерство на хумора и хуморна полиция, защото в последно време се прокрадва един такъв много неправилен смях. Хората вече се смеят дори и на неща, които не са смешни.

Вчера по телевизията казаха, че Бойко Борисов бил казал на колегата си Цветанов по време на пресконференцията в нощта след евроизборите: „Отговори и ти, да те еба!”. Ха-ха-ха.

Един приятел ми каза, че АТАКА имат 2000 гласа в ромския квартал в Пловдив. Ха-ха-ха.

В едни пазарджишки села май са купували гласове за по три кокошки на човек. Ха-ха-ха.

Смехът не винаги лекува. Смехът е полезен само когато това, на което се смеем, е смешно. Иначе той манипулира, защото не можем да се прекланяме пред нещо, докато други хихикат по негов адрес.

Радвайте се на смешките, но не забравяйте, че дяволът се разхожда с усмивка на уста.

ПП. Това ще го прочетат най-вероятно само стотина човека, преди да потъне в дебрите на интернета и то нищо няма да промени. Ха-ха-ха.

Илюстрация: emi93

22 юни 2009

Целта оправдава морковите

В предната публикация („Антикризисни мерки по нашенски”) се разговорихме доста за морал и ето че днес една новина ми даде повод пак да разсъждавам на тази тема. Внучката на „Че” Гевара се снимала гола само по патрондаш, пълен с моркови. Стоп! Не бързайте да плюете. Освен че изглежда добре, снимката е направена и с много благородна цел: нова рекламна кампания на организацията ПЕТА, пропагандираща вегетарианския начин на живот. Дали това наистина допринася за опазването на околната среда е малко спорно, тъй като е твърде любопитно откъде ще си вземе човек пресни моркови през зимата, но това е една дълга тема, по която обещавам, че ще си говорим друг път. Приемаме, че е много полезно и се питам: оправдава ли тази цел средствата?

Самият Ернесто Гевара казва: „Революцията не е като ябълка, която пада от дървото, когато е зряла. Трябва да я накараш да падне.” Понякога трябва да се провокират хората. Трябва да им грабнеш вниманието с нещо в морето от реклами и послания. В края на деня обаче е редно човек да си зададе въпроса: „Какво постигнах и какво ми струваше?” Дали едно такова пародиране на образа на богоподобния в Латинска Америка „Че” е уместно?

Представете си, че пра-пра-пра внучката на Райна Княгиня се снима гола само увита с легендарното знаме, но вместо „Свобода или смърт”, на него пише „Моркови или смърт”.

А дали пък не сме прекалено чувствителни и закостенели?

Снимка: www.peta.org

19 юни 2009

Антикризисни мерки по нашенски


Добре, че благодарение на глобализацията имаме достъп до чуждестранни медии, та разбрахме що е то криза. Ако слушаме правителството, криза има във всички други държави с изключение на България. Както знаем обаче, най-много трябва да се страхуваме, когато някой ни уверява, че няма страшно. Докато Станишев се опитва да надвиква агитката на Черно море, кризата се промъква предателски в гръб.

Един роден бизнесмен явно е решил, че ще бори кризата като не изплаща заплати, не е плащал заплата и осигуровки на охранител във фирмата си вече четири месеца. Охранителят се оплакал в инспекцията по труда, собственикът му счупил двете ръце и главата.

Моля някой да уведоми премиера, че кризата дойде. При това не само световната финансова криза. Дойде и българската морална криза. Тя даже, ако питате мен, отдавна е тук. Не че има голямо значение всъщност дали ще го уведомите, защото ако имаме късмет, скоро няма да ни е премиер. По-важното е всеки от нас да разбере, че има само един начин да се преживее една криза – чрез промяна. Не можем да си заровим главите в пясъка и да отричаме съществуването й. Ако искаме да преживеем кризата, ни е нужна промяна: на начина на мислене, начина на живот, начина на водене на политически кампании, начина на прекарване на изборните неделни дни.

17 юни 2009

Не можеше да бъде по-добре

Никога не е прекалено късно за добри приятели да се срещнат. Винаги съм се страхувал от закъснели срещи, защото емоционалният заряд е толкова силен, че понякога хората просто се държат странно. При такава среща си проличават истинските приятелства. Страхувах се и как ще протече срещата на Мерилиън с българската публика. Оказа се, че всичките ми притеснения са напразни. Не само защото те са такива професионалисти, че гледано отстрани на човек му се струва, че едва ли могат да объркат нещо, но и за това, че се проявиха като истински домакини. Никога преди това не съм присъствал на концерт, на който да се чувствам все едно съм на гости на музикантите. Атмосферата, която създават с присъствието си, е уникална. Вече имах възможност на предния ден да се убедя колко са естествени и дружелюбни, след като се срещнах с тях и при пристигането им на летището, а и по-късно вечерта. Това, което ме очакваше на концерта обаче, надхвърли всичките ми очаквания.

Концерт на Мерилиън е истински спектакъл, който поема публиката от първата минута и не я оставя да си отдъхне до самия край. Перфектната смесица от музика, светлини, игра и публика ни завихрят в някакво подобие на дервишки танц и човек не усеща как минават повече от два часа. Мерилиън имат не голяма на брой, но невероятно вярна публика и това се вижда най-добре на концерт. Дори и човек да не е бил на друг концерт през живота си, ще разбере, че се случва нещо необикновено. Емоцията е толкова лична, че не може да бъде преразказана.

По време на концерта Стийв Хогарт каза „Това е последната вечер от турнето „Happiness is the Road” и тя не можеше да бъде по-добра”. Да, прав си. Не можеше да бъде по-добре. Без значение дали това е бил първият ви концерт на Мерилиън, какъвто беше случая за поне 2500 човека в събота или е поредният от над 100 концерта, какъвто беше случаят на един човек от Германия, с когото се запознах преди концерта.

Благодаря ви, Мерилиън! Ще се видим пак.



Снимки от концерта: Щефан Шулц

12 юни 2009

Beautiful*

Доживяхме и в България да се провеждат толкова концерти, че да трябва да си избираме на кои да ходим и кои да пропуснем. Ходенето по концерти вече е занимание за много хора, а не само за тесен кръг „разбирачи”. В началото на лятото организаторите се дебнат и кроят стратегии кой кога да обяви концертите си. И тъй като час-два концерт изглеждат прекалено малко, постоянно подхвърлят на медиите допълнителна информация. Започва едно безкрайно мерене. Кой първи ще продаде нацяло билетите; кой певец пристига с по-голям екип; кой идва с повече тирове; кой има повече продадени албуми и други подобни глупости. Все едно музиката се продава в бакалия и можеш да премериш кой музикант е по-голям. Накрая могат да се добавят и интернет форумите, в които на всеки един фен на дадена група се падат по десет човека, които я мразят (!) и се започва едно плюене...

В цялата тази лудница се прокрадват и едни събития, които може би за добро не получават същото внимание. Една музикална легенда пристигна днес в София – прогресив рок великаните от Мерилиън. Пристигнаха на летището с редовен полет на Британските авиолинии, като нормални пътници, за радост на петима фенове, които ги чакаха (Познайте кой беше единият?) Без камери, без медии, без шум, само любовта между музикантите и феновете – истинска, неподправена, красива.







Утре е концертът в Зимния дворец и ако искате да видите нещо красиво, знаете къде трябва да бъдете. Ако го пропуснете, аз ще ви разкажа.

We don't have to live in a world
Where we give bad names to beautiful things
We should live in a beautiful world
We should give beautiful a second chance

(Marillion - Beautiful)


* Beautiful - красиво (англ.)

10 юни 2009

Ni6to ne razbrax

Феноменът „шльокавица” не спира да ме изумява. Не мога да проумея какви технически пречки може да има в 21-ви век да не може да се пише на кирилица. Освен мързел за друго не се сещам. Той обаче взима такива застрашителни размери, че дори съм чувал безумната идея, официална азбука на българския език да стане латиницата.

Предполагам всеки от нас има познати, на които толкова им е отеснял българският език, че всяка трета дума им е на английски. Явно има и такива, за които дори и кирилицата е недостойна, за да изкажат великите си мисли. Какви ли толкова специални неща има да каже (или по-скоро да напише) такъв човек, че да не може да направи това на кирилица, можем само да гадаем. Следващите няколко примера са най-вероятно само част от причините да захвърлим кирилицата и да прегърнем една истинска европейска азбука.


Ето един указателен знак в услуга на всички чуждестранни туристи. Какво ли щяха да правят без него... най-вероятно същото, което правят и с него – да последват стрелката.


Е, друго си е да се прицелиш и в чуждестранната клиентела, с правилното послание. Снимка: Мико


Един световноизвестен продукт се нуждае и от съответната опаковка. Снимка: www.epochtimes-bg.com

Примери има още много, но мисля, че вече картинката е ясна. Явно инвазията на шльокавицата е толкова голяма, щом вече има и програма за превод на кирилица.

Разбрах, че вчера министър Вълчев пак е разбунил духовете, като е предложил в училище да се изучават правилата за транслитерация. Моля Ви, господин министър, не се отказвайте, научете ги. Като ще е на латиница, поне да е правилно. Както казваше един бивш мой шеф, германец: Не е все едно дали ще кажете „Ти си задник” или „Вие сте задник”.

-------------------------------

ПП Ако искате да помогнете - http://6lyokavitza.org/

08 юни 2009

Дим без огън

От избори на избори, панаирът става все по-голям. Шумотевица, приказки, скандали. Преди години разголени танцуващи девойки с бюлетини в ръце щяха да ми се видят доста странни. Вчера избщо не ми направиха впечатление на фона на общата лудница.

Няма дим без огън. Или поне така твърдят. В цялата пушилка, която се вдигна вчера, аз обаче не видях огън. Нито видях кой знае каква радост в победителя, нито видях непримиримост в победените. Може би политиците се заразиха от онези 62 процента, които показаха безразличие, нали все пак се очаква политиците да бъдат в унисон с народа. Може пък да са изпаднали в притеснения относно предстоящите избори. Ако картинката се повтори след един месец, предишното съставяне на правителство може и да ни се види много бързо и организирано в сравнение с това, което ни чака.

Снощи Любен Дилов-син каза, че големият губещ на изборите са онези 70 процента от българите, които не са гласували. Дано да е прав и губещи да са само 70 процента.


Снимка: Еленко www.eenk.com

05 юни 2009

Нека силата бъде с нас

2011 г., в една далечна галактика, „Синята коалиция” е на власт...

Дарт Вейдър потропва нервно с крак и за момент човек би си помислил, че на металната му маска се прокрадва израз на истинско отчаяние.
- Какво ще правим, господарю?
Императорът гледа сърдито, мята светкавици с ръце и зарежда батерийки по волт и половина.
- Какво да правим? Откъде да знам? Откакто „Синята коалиция” дойде на власт, ни навряха в миша дупка. Не стига, че навремето СДС като бяха на власт, оня джедай Бакърджиев ми взриви „Звездата на смъртта”, че и цели два пъти я гърмя, докато я унищожи, ами сега пак Учителят Костов управлява Съвета на джедаите и пак черен ден няма да видим, докато не го свалим от власт.
- Дарт Юруков ми изпрати холограма сутринта. Армията му е в готовност. Събрал е хиляда нови юристи и готвят нова регистрация.
- Остави го тоя смешник. С една регистрация не може да се оправи от няколко години. На нас ни трябва Димитров. Много гняв има в това момче. Още от малък има проблем, не може да казва „р”, а сега е в сянката на Костов и много го е страх. Знаеш какво казваше Йода: „Страхът е пътят към тъмната страна. Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание.” Усещам много страх в него.
- Остави това на мен, господарю. Той ще се присъедини към нас или ще умре.
Дарт Вейдър излиза и развяващата му се пелерина закрива камерата.

Ей такива неща си представям от време на време и си мисля, колко щеше да е весело, ако предизборната кампания се случваше само между съответните заставки по телевизията и изобщо на определените от закона място и време.

03 юни 2009

Долу мазните пръсти от Бийтълс

Десетки хиляди певци са изпълнявали през годините песни на Бийтълс. Много от тях не са се справяли особено блестящо. Защо тогава така ме издразниха поредните четири човека миналата вечер в "Мюзик айдъл"? Та нали творецът има право да изрази себе си както намери за добре. Който го харесва - ще слуша, който не го харесва – няма да слуша.

От една страна въпросният концерт се случи в деня, в който писах за Сюзън Бойл и сравнението беше неизбежно. По-лошото обаче беше, че на същия този концерт, на четирима пеещи се падаха шестима хвалещи. А това вече си е проблем, защото когато авторитети възхваляват лошото, хората губят способността да разпознават доброто. Без разпознаване на добро и лошо няма ценностна система. А когато приходите от реклама застанат над ценностната система... е, за това вече наистина не ми се говори...

А всъщност „Жълтата подводница” е много лесна песен и Боян Стойков е пял успешно много по-трудни песни. За да се изпее обаче „Жълтата подводница”, е необходимо в душата на човек да грее едно малко пламъче, което при наличието на чалга угасва.

01 юни 2009

Деветдесет и девет

Благодаря на Хорхе Букай, че написа приказката „Кръгът на деветдесет и деветте” и на Сюзън Бойл, че ми я демонстрира на живо.

В момент на комфорт всички говорим, колко е важно да бъдем щастливи с това, което имаме. Как материализмът на днешното време ни превръща в роби на вещите. Как улисани да гоним това, което не ни достига, пропускаме да се нарадваме на всичко, което притежаваме. Когато обаче мъничкият гласец проговори във всеки от нас, забравяме тези мъдрости и се впускаме в лудо гонене на стотната жълтица.

Стотици хиляди по целия свят очакваха Сюзън Бойл да спечели състезанието „Британия има талант”. Всички се надяваха безработната, църковна доброволка със затруднено развитие да спечели конкурса, а наред със славата и 100 000 британски лири. Това щеше да е поредната приказка за Пепеляшка в стил Холивуд, която щеше да хвърли телевизионната публика в умиление.

Жестоката СМС-действителност обаче изпрати на първо място група млади танцьори. И докато стотици хиляди проклинаха несправедливата съдба на Сюзън, тя с усмивка на уста аплодираше победителите.

Тя е щастлива с деветдесет и девет монети. Горките ние!