01 юни 2009

Деветдесет и девет

Благодаря на Хорхе Букай, че написа приказката „Кръгът на деветдесет и деветте” и на Сюзън Бойл, че ми я демонстрира на живо.

В момент на комфорт всички говорим, колко е важно да бъдем щастливи с това, което имаме. Как материализмът на днешното време ни превръща в роби на вещите. Как улисани да гоним това, което не ни достига, пропускаме да се нарадваме на всичко, което притежаваме. Когато обаче мъничкият гласец проговори във всеки от нас, забравяме тези мъдрости и се впускаме в лудо гонене на стотната жълтица.

Стотици хиляди по целия свят очакваха Сюзън Бойл да спечели състезанието „Британия има талант”. Всички се надяваха безработната, църковна доброволка със затруднено развитие да спечели конкурса, а наред със славата и 100 000 британски лири. Това щеше да е поредната приказка за Пепеляшка в стил Холивуд, която щеше да хвърли телевизионната публика в умиление.

Жестоката СМС-действителност обаче изпрати на първо място група млади танцьори. И докато стотици хиляди проклинаха несправедливата съдба на Сюзън, тя с усмивка на уста аплодираше победителите.

Тя е щастлива с деветдесет и девет монети. Горките ние!




2 коментара:

  1. Поздравления за блога.
    Ще го следа с удоволствие.
    Харесва ми как пишеш. Не те съветвам да си смениш професията, но ще чета и коментирам с удоволствие.

    ОтговорИзтриване