29 юли 2009

Обучителни трудности


Обучителните трудности са нарушения от неврологично естество, които се отразяват на редица човешки умения, като например: говорене, писане, четене и в крайна сметка затруднено учене. Хората с обучителни трудности понякога не могат да разберат това, което стига като информация до тях, а понякога я разбират, но не могат да я организират и тя остава налична, но неизползваема в мозъка им. Те не са нискоинтелигентни, също така не са лишени от талант. Един ярък пример за талантлив човек с обучителни трудности е Сюзън Бойл – тазгодишната финалистка в шоуто „Британия има талант”. Такива хора изпитват трудности да се справят в непозната ситуация, както и да се поучат от грешките, които правят.

Хората с обучителни трудности не биха могли да разберат, че ако периодично на един и същ завой шофьор с висока скорост убива хора, то на този завой трябва да се вземат някакви мерки. Също така, че ако един от тези убийци не бъде осъден, това е сигнал за всички останали, че може и да им се размине. Не могат да разберат, че докато двата най-големи морски града се свързват не от магистрала, а от красив, но тесен път с много завои, там ще продължават да се случват трагедии и ще умират хора.

Хората с обучителни трудности биха предложили Делян Пеевски за комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси в Народното събрание, защото не могат да разберат, че заради такива като него хората са готови да гласуват за когото и да е, само БСП и ДПС да не са на власт. Нека да напомним, че председателството на тази комисия ще е на ротационен принцип и г-н Пеевски в един момент би могъл и да стане председател на комисията, ако е в нея.

Хората с обучителни трудности не могат да адаптират поведението си в зависимост от нуждата на средата. Те гласуват за дадена партия, защото баща им и бащата на баща им са гласували все за нея; гласуват за някоя партия, защото е „от нашите”; гласуват за някой, който им обещава невъзможни неща, без да даде елементарни обяснения как смята да ги постигне, но изобщо не проявяват интерес към програмата на партията, за която гласуват, както и през ум не им минава да се заинтересуват с какво се занимават техните избранници.

Хората с обучителни трудности не могат да си изградят ценностна система. Те не могат да разберат, че човешкият живот е по-ценен от това „нашият човек” да не влезе в затвора. Те не могат да разберат, че презумпцията за невинност и имиджът на Делян Пеевски са две различни неща. Не могат да разберат какъв е проблемът в една и съща седмица да подкрепиш лустрационни мерки в Народното събрание и да предложиш за министър агент на ДС.

Хората с обучителни трудности могат да живеят добре. Те могат да имат семейство. Макар и с повече усилия от другите, те могат да имат и образование. Могат да направят и кариера. На тях просто им е трудно да бъдат самостоятелни и винаги ще бъдат една крачка зад другите.

Снимка: www.smuc.ac.uk

27 юли 2009

Най-големият номер

„Най-големият номер, който дяволът изигра на хората, беше да ги убеди, че не съществува.”

Върбал Кинт


Вече от няколко месеца слушаме за промяна. Някои от героите вече слязоха от сцената, други заемат все по-главна роля, но темата е една и съща – промяна. Вече други са на власт, няма ги старите и т.н. Тази теза се покрепя по всеки повод и с всички възможни средства, като например странни лустрационни мерки, според които, ако си бил агент на Държавна сигурност, не можеш да заемеш ръководна длъжност в Народното събрание, но пък можеш да бъдеш министър или президент. Това е един доста странен принцип, но изглежда не прави впечатление на никого освен на Синята коалиция. Другите потенциални партньори не могат да се нарадват на неочаквания си късмет да са толкова ухажвани от властта, а опозицията все едно не съществува.

Сякаш за да заглуши спорадичните възгласи на недоволство от министерския пост на Божидар Димитров, кандидатът за премиер обеща да се разсекретят всички досиета, за да се приключи веднъж завинаги със спекулациите и да има прозрачност. Няма да крия, че винаги съм смятал, че това трябва да се направи. Глупавото е, че вече е абсолютно безсмислено. Колко от ключовите агенти от времената на ДС са още в активна възраст според вас?

Не зная дали ви е известна датата 13 октомври 1307 година. По заповед на френския крал Филип ІV биват арестувани всички тамплиери. Действие, което в наше време би могло да се сравни с арестуването на всички агенти на Държавна сигурност. Един силно премълчаван обаче факт за въпросната нощ е, че за голяма изненада на властта тамплиерите се оказват предимно на преклонна възраст. Липсват също така документи и пари, както и по-голяма част от флотата на тамплиерите. За втори път, както 63 години по-рано, кралят и папата не могат да сложат ръка върху легендарното съкровище на тамплиерите. Това е нощта, в която умира „Орденът на бедните воини на Христос и на Храма на Соломон” и се ражда митът за тамплиерите. Дори и днес множество организации претендират да са преки наследници на тамплиерите и все още грижливо пазят тяхната тайна, въпреки че им е все по-трудно да се разберат каква е тя; а няколко века след унищожаването на тамплиерите пирати все още успешно изкарват акъла на мореплавателите, като развяват едно от бойните знамена на тамплиерите.

След като двадесет години пускаха корени във всяка власт, поредният голям номер на агентите ще бъде да ни убедят, че вече ги няма.

Снимка: osservatoriobalcani.org

25 юли 2009

Предизборна кампания с накисване

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби Проктър енд Гембъл за разпространение в българските медии на подвеждаща реклама. Става въпрос за рекламата на прах за пране „Ариел Проензим 7”. Във въпросната реклама се казва, че новата технология на „Ариел Проензим 7” отстранява петна по-добре от другите перилни препарати. Оказва се обаче, че Проктър енд Гембъл премълчават, че за да се постигне описания резултат, е необходимо дрехите да се изперат поне 10 пъти с въпросния прах. Тази премълчана истина струва 556 345 лв. съгласно решението на КЗК.

Искам да обърна внимание на КЗК, че преди няколко месеца започна една кампания на партия „Нова зора”, която се оказа, че всъщност e кампания на БСП, с която ни обещаваха, че ако изберем Бойко, ще получим Костов. Какво стана? Избрахме Бойко, но не само че не получихме Костов, но и в комплект с Бойко получаваме и агент Кардам.

Моля уважаемата комисия да се самосезира и да вземе мерки и да накаже БСП за подвеждаща реклама на продукта „Бойкостов”.

23 юли 2009

Ако не се видим, ще си пишем


В последно време Бойко Борисов е много зает. Въпреки славата си на човек, който разполага с поне 25 часа в денонощието и той изпитва трудности с управлението на времето. Не е лесна работа да се следят всички телевизии, че и да се обаждаш от време на време, да издърпваш ушите на по-непослушните.

Изглежда, че вече и на неговите хора им е трудно да контактуват с него и са започнали да си пишат писма. Известният вече бургаски рапър и почти депутат Маниака му изпрати писмо, че не иска да бъде народен представител преди около две седмици, а сега и предложената от него за министър на земеделието Десислава Танева оттегли кандидатурата си с писмо. Става ясно, че ако желаете да комуникирате с Бойко Борисов, ще ви се наложи да му напишете писмо. Внимавайте обаче какво ще му напишете, защото има навика да ги публикува в медиите.

Зает с отговорни задачи, на премиера не му остава време да обясни каква е тази тактика да се номинират хора и след това те да се отказват при първите признаци на неодобрение. Хората, на които много им е писнало от дебелокожието на предишното правителство, са толкова прехласнати от това достойно поведение, че не им остава време да се усетят, че и това не е нормално.

На мен цялата тази работа започва все повече да ми прилича на онзи виц за клиента, който гледал сметката в ресторанта и на последния ред пишело „20 лева – ако мине”. Попитал сервитьора какво е това и той му отговорил „Не мина” и го задраскал.

Като знам как хората гледат сметката само около изборите, малко ме притеснява, че скоро ще започне да минава.

Снимка: snimka.bg

22 юли 2009

На Майк Тайсън кочана, на Памела Андерсън зърното

Безумието на отиващото си правителство вече не може да изненада никого, но не можем да не отбележим поредния грандиозно провалил се проект. Ако г-н Станишев не беше в оставка, най-вероятно щеше да каже, че акцията „Българите – на море в България” е успешна, защото много българи са избрали да почиват на море в България. Горчивата истина обаче е, че тази акция си беше обречена още при самото си създаване. Една такава акция е напълно безсмислена, ако не е част от някаква програма за развитие на туризма, а такава програма май няма. Или ако има, е точно толкова качествена, колкото и въпросната акция.

Цялото поведение на Държавната агенция по туризма много напомня жабата, която като видяла, че подковават коня, и тя си вдигнала крака. Много хора, като гледат рекламите на съседни държави по телевизията, се питат дали не може и България да се рекламира по този начин. Тук именно би трябвало да се прояви разликата между лаиците (каквито се предполага, че са масата от населението) и професионалистите (каквито се предполага, че трябва да бъдат в Държавната агенция по туризма). В ДАТ би трябвало да знаят, че, преди да ни поканят, гърците и турците са се погрижили за това да могат да ни посрещнат, а до нашето море нито можеш да стигнеш, нито има какво особено интересно да правиш там. Повечето от забавленията се изчерпват от кръчми през деня и дискотеки през нощта. В кръчмите туристът го дебнат актуалните за сезона стомашни вируси, а в дискотеките – вечно актуалните венерически болести. По пътя, който трябва да замести магистралата, го дебнат корумпирани ченгета, а на летището го дебнат таксита, които возят на цена 8,60 лв. Ако хванеш такова такси от летище Варна за Албена например, ще е доста по-изгодно да се договориш да купиш таксито, вместо да платиш сметката. В багажника няма да има място за куфарите ти, защото вътре се мъдри огромна газова бутилка, но пък за сметка на това климатикът не работи и шофьорът пуши през цялото време. На изненадите, които го чакат горкия турист като стигне до избраната дестинация, няма и да се спирам. Те се простират по цялата скала на гнусотията от мръсотията по улиците до тръбата, от която лайната се изливат направо в морето на няколкостотин метра от плажа.

На фона на всичко това акцията изглежда невероятно глупава. Още повече, че за да стигне до нея, е следван един до болка познат модел: изобщо не ме интересува какво искат клиентите, дай да видим какво иска шефът. Ако в ДАТ бяха прочели собственото си проучване, щеше да им направи впечатление, че „българите дават изключително високи оценки на инфраструктурата и обслужването в чужбина”. Не съм чул още нито един турист да се оплаче от липса на реклама за българското черноморие, но пък се оплакват от всичко друго свързано с него.

Всъщност можем направо да кажем, че проблемът на туризма в България не е липсата на туристи, а обратното – туристи имаше, но като видяха какво получават, скоро няма да се върнат. Затова е безсмислено да се рекламира продукт, който не е готов да посрещне клиентите си. Българският туризъм се зарадва на глобализацията и си представи тълпи от богати западни туристи, който идват в България и започват да харчат пари с пълни шепи. Не си направи обаче една проста сметка – глобалният бизнес означава и глобална конкуренция. Докато българският туристически бизнес гледа на туристите като на разхождащи се портфейли, никога няма да надмине нивото на продавачите на царевица по плажа, които са един от символите на нашето море и чиито реклами стряскат съня на туриста, минал през българското черноморие: „Топла царевица, моля! На Майк Тайсън кочана, на Памела Андерсън зърното. Топла царевица!”

Снимки: e-vestnik.bg

20 юли 2009

Хроника на едно предизвестено самоубийство

„Искам да нося политическа отговорност и по-голям самоубиец от мен в този смисъл няма.”

Бойко Борисов



Трогателно, но безсмислено, като всяко предсмъртно писмо на самоубиец. Когато се каниш да се самоубиеш, никакви думи не могат да променят това, което ще направиш. В повечето световни култури самоубийството е грях и в много религии си има специално място в ада за самоубийците. Грях е, защото е посегателство върху святостта на живота, и също както човек няма право да отнеме чужд живот, така и няма право да отнеме своя, който не му принадлежи, а му е даден от Бог. По същия начин, по който мандатът за управление не принадлежи на победителя, а му е даден за 4 години от народа, за да направи нещо с него, а не да го пожертва геройски.

Всъщност като говорим за геройство, има и един друг вид самоубийство – сепуку, познато още като харакири. Сепуку е ритуално самоубийство в Япония, право на което имат само самураите. Начинът на живот на самураите и техният закон – Бушидо винаги са били примамливи за хора като Бойко Борисов. Той проповядва умереност, въздържаност, лоялност, майсторство в бойните изкуства, чест и достойнство. Всичко това очертава един героичен образ, който би се харесал на всеки и общо взето представлява това, за което всички хора в България си мечтаят от години – героят, който ще ги спаси от комунистите и ще изкорени корупцията и престъпността. Има само един проблем – самураят прави сепуку в три случая: за да не попадне в ръцете на врага; когато е направил нещо, с което е престъпил Бушидо и се срамува от постъпката си; когато господарят му умре. Не ми се иска да коментирам и трите случая поотделно, но дано не е нито един от трите...

И докато сме на японска вълна, не е лошо да отбележим, че вманиачаването в Бушидо води до крайности, като например воините наречени „Божествен вятър”, по-популярни с японското си име – Камикадзе. Те са пилоти, които по време на Втората световна война пилотират самолети, натоварени с експлозиви и единствената им мисия е да се разбият във вражески кораби, за да нанесат максимални поражения с един единствен точен удар. Камикадзетата умират със сигурност по време на изпълнение на мисията си, но смъртта им се оправдава с победата, която носят. Честта придава смисъл на тяхната безсмислена смърт. Май това е типът самоубийство, който демонстрира в момента генералът-самурай. Той се самоубива, но, умирайки, детронира злата тройна коалиция.

Много героизъм, много чест и тестостерон, но за съжаление тази тактика е за кампании и не дава резултати при управлението. Пъченето на мускули от типа на „сам създадох всичко” и „ши тъ спася” е за преди изборите. Лошото е, че кампанията на генерала-самурай продължи толкова дълго, че той май по инерция ще я продължи и в целия си мандат. Това, което някой трябва да му обясни, е, че ако не спре да се отнася към хората като към деца, те ще се превърнат в такива и ще искат той да решава всичките им проблеми, а понеже той няма да може, на следващите избори ще изберем следващия герой. Това се е случило и на други преди него и ако за момент успее да накара егото си да замълчи, ще разбере, че въпреки черния си колан не е застрахован от това.

А това, което някой трябва да обясни на хората, е, че ако не запретнат ръкави да си решават проблемите сами, никой няма да го направи вместо тях. И нека всички, които се кълнат в Апостола и аплодират този, който опази честта на паметника му от злия плакат на Азис, да си спомнят думите на Левски:

„Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва.”

Снимка: Дневник

17 юли 2009

Каквато ни е държавата, такъв ни е и водопроводчикът


Джо Водопроводчика стана нарицателно за американец от средната класа по време на предизборната кампания за президент на САЩ. Историята тръгна от 36-годишния водопроводчик от Охайо – Самюъл Джоузеф Вурцелбахер, който по време на предизборна среща с Барак Обама критикува данъчния план на кандидат-президента, като изказа мнение, че данъците на водопроводната фирма, в която работи и която смята да закупи, ще са по-високи. Впоследствие се оказа, че Джо изобщо няма лиценз да работи като водопроводчик, а освен това така или иначе не си плаща данъците. Въпреки това обаче нарицателното „Джо Водопроводчика” вече беше станало по-голямо от него. Собственикът на домейна joetheplumber.com (истински водопроводни услуги) получи над 600 предложения за продажба, като едно от тях е за 350 000 долара. През ноември 2008 Самюъл Вурцелбахер издаде книгата си „Джо Водопроводчика – Борба за американската мечта”. Джо Водопроводчика вече води самостоятелен живот.

И както във вицовете от едно време, които започваха с „Бай Ганьо американеца, Бай Ганьо англичанина и Бай Ганьо българина...”, ние вече си имаме и Джо Водопроводчика българина... или по-точно българката... и по-точно не водопроводчика, а пенсионерката. С две думи не Джо Водопроводчика, а Баба Горка.

Джо работи нелегално и не плаща данъци. Това в Америка е голям грях, но въпреки това той стана символ не заради това, което е той самият, а заради това, което символизира: предприемачески дух, поглед в бъдещето, човек, който търси сметка от управляващите и държи на семейството си (Джо пристига на срещата с Обама след като е играл футбол със сина си). Баба Горка също не е идеалният пример за подражание, но пък също символизира голяма част от българското общество: не произвежда нищо, не е предприемчива, гледа в миналото и се подмазва на управляващите.

И ако всичко това ви се струва забавно, не е лошо да се замислите, че всички ние получаваме и съответното отношение. В кандидат-президентската кампания Джо беше тема на почти всеки дебат. МакКейн обвиняваше Обама, че работи срещу Джо. В Дефайънс, щата Охайо, той се обърна към тълпата с думите „Вие всички сте Джо Водопроводчика”. Бойко Борисов най-вероятно, гледайки тълпата, си мисли „Вие всички сте Баба Горка”.

Господин Борисов каза на поредното откриване на детска градина вчера: "Като откривам всеки ден детски градини, пътища и спортни площадки, който иска да вземе властта. Ще се кандидатирам пак и пак ще спечеля. Най-малко това ме притеснява – дали някой с пет или десет депутата ще ми създава проблеми. Тези хора са гласували да им правим детски градини, магистрали, спортни площадки. Къде е рискът? Баба Горка да не ме харесва вече?"

За момента това е рискът, господин Борисов, нещата обаче се променят, Баба Горка може да стане водопроводчик, тогава и българските политици ще трябва да се променят. Лошата новина за вас е, че партиите не се променят за една нощ и ако искате да сте готов за Джо Водопровочика, ще трябва да започнете още днес.

Снимки: redriverpak.wordpress.com, БГНЕС

15 юли 2009

Фабрика за насилие


Представете си, че детето ви е навън със свои приятели и докато се разхождат из центъра на града, изведнъж върху тях се нахвърлят тийнейджъри с качулки и започват да ги налагат с метални тръби. Нападението е толкова изненадващо, че децата нямат какво да направят. Падат на земята и се опитват да се предпазят от сипещите се върху тях ругатни и удари с метални тръби. Всеки удар върху крехките детски глави кънти като камбана. Децата пищят от ужас и болка, а нападателите крещят: „Ще ви избием, ще ви закопаем, гадове”.

Не е трудно да ви се случи. Необходимо да е да отговаряте само на две условия – да сте ром и да живеете в Разлог. За радост всичко това свършва само с рани и уплахата на децата. Заради сравнително ранния час по улиците има много хора и когато те започват да се събират около мястото на побоя, нападателите се разбягват. За още по-голяма радост след това ги залавят – четирима скинхедс, единият от които син на полицай и на директорката на една от местните гимназии.

Какво се случва по-нататък ли? Ще ви кажа, защо да не ви кажа. „Четиримата, които са непълнолетни и са ученици, са вкарани в полицията, където е проведена беседа с инспектор от Детска педагогическа стая, след което са освободени.”

И така пак, докато нападнат отново. Докато не убият.

Движението скинхедс възниква в края на 60-те в Англия и днес по света съществуват множество фракции, включително и комунисти (червени скинове) и гей-скинхедс. Най-големият процент обаче са ултра-десните, националсоциалисти или още известни като нео-наци скинове. В основата на тяхната идеология стоят национализмът, расизмът и антисемитизмът, характерни за нацистката идеология. Много често нео-наци скиновете се идентифицират с нацистите, като носят свастики или други нацистки символи. За повечето членове на движението също така е характерно сравнителна политическа неграмотност и имитиране на нацизъм, което най-често се изразява в носене на гореспоменатите символи и други външни прояви, най-често вандализъм или побои над роми, чернокожи и всякакви малцинства.

Без значение към коя точно фракция принадлежат, скиновете се обединяват от едно нещо: противопоставяне на широкоразпространената мода, което е и първоначалната идея на движението (от там и късите прически като противовес на дългите коси на хипитата), противопоставяне на рамките, на различията между класите. Противно на разбиранията ранните скинове слабо се интересуват от политика. Тяхната политическа ангажираност се появява по-късно, когато някои политически партии започват да експлоатират тяхното недоволство. Първите скинове израстват в един квартал с много чернокожи емигранти. Тяхната музика е реге и ска. Искат мир между класите. Като цяло са чувствителни и пламенни младежи и далеч не са само бели.

Помислете колко са младите хора в България, които са недоволни от класовите различия, не приемат общите рамки и култура, мразят чалгата и силиконовата естетика. Всички те са нашите потенциални скинове. Някои ще се нарекат така, други не, но всички ще правят едно и също. Първо в Разлог, после и в други градове. Първо ще са бели, но после може и да са роми. И ако не направим нещо, то вече условието да ви се случи горният сценарий ще бъде само едно: да имате деца.

13 юли 2009

За кожата на един мада фака


Надали и най-смелите врагове на Бойко Борисов са мечтали, че толкова скоро ще имат възможност да се нахвърлят върху него с критики. Съмнявам се също така и да са имали представа, че повод за това ще стане „отзоваването” на нашумелия напоследък рапър Маниака. В общия вой трудно може да се каже кой за какво се сърди, но се открояват няколко основни групи:

Сеирджиите – все им е тая дали този, за когото са гласували, влиза в парламента, стига да влезе някой като Гошо Тъпото. Умират си от мъка, че няма да могат да гледат и слушат простотиите на Маниака. За тяхна радост обаче има светлина в тунела – Калинка Крумова. Най-младата депутатка в 41-вото НС сякаш усети, че е дошъл нейният час и още тази сутрин даде интервю за БТВ. Ако сте го изпуснали, не се притеснявайте, ще можете да гледате повторението по „Господари на ефира”.

Параноиците – автори и любители на конспиративни теории, с бледа кожа и плах поглед. Бързо правят справки кой е следващ в листата на ГЕРБ и редят поредната конспирация. Могат да си направят временен лагер в Бургас, защото ако и Божидар Димитров стане министър, има шанс почти всички от листата да влязат за малко в Народното събрание. Не се учудвайте, че параноиците са малко напрегнати в последно време. Новите лица в този парламент са много, така че са много заети.

Демократите – не могат да понасят Маниака, но знаят, че цената на демокрацията е да изтърпят и такива народни представители. Падат си малко мъченици и правят сравнения с подобни бисери от минали състави на парламента. Сравнително спокойни са, защото знаят, че с толкова непознати лица със сигурност ще изскочи поне още един подобен, за да внесе мир в демократичните им души.

Справедливите – също не могат да понасят Маниака, но наред с него и маса други. Доводът им е, че докато има престъпници и мутри в парламента, може да го има и Маниака. Намират се предимно по форумите, защото само там можеш да наречеш някого престъпник без доказателства и да ти се размине. За тях добра новина няма. Те ще си останат вечно нещастни.

Буквоядите – любители на закона и ловци на грешки. Знаят, че Бойко Борисов няма право да отзове депутат и си умират да го повтарят. Само допринасят към общия хаос без това да има някакъв позитивен ефект. Радват се на неочаквания подарък, но пазят сили за по-големи случаи.

И много други, които само усилват шумотевицата, докато човек просто не смени канала, прелисти страницата или напусне сайта.

Ехо, някой чете ли още?

10 юли 2009

Време е за червеното хапче*

Господин Борисов още не е съставил правителството си, а неговите избиратели си мечтаят за обещания ред и полицаи, които бдят денонощно по улиците и от коланите им висят скалпове на известни бандити. Реалността обаче им поднесе поредното разочарование вчера в Своге. Двама престъпници си стоят в ареста и най-вероятно скоро ще получат инструкции от какво да се разболеят, за да излязат от там, а един полицай лежи в болницата на косъм от смъртта.

Най-жестокото за мен в цялата работа е всеобщият вой на недоволство от това, че полицаите са арестували престъпниците, които са ранили техния колега, а не са ги разстреляли на място. Дали целенасочено или като страничен ефект, но животът направи хората жадни за кръв и мъст. Няма да говоря за лиспата на доверие в съда, защото е смешно на фона на това, което се случва. Ще си позволя само да изразя надеждата, че полицията няма да позволи този случай да се превърне в повод за мъст. Дано да разбират, че пътят не е в разстрелването на престъпниците, а в превенцията на престъпността.

Генерал Джордж Патън е една от противоречивите личности в американската военна история и никога не е имал славата на човек, който избягва битките, но едно от изказванията, с които ще баде запомнен, е: „Чаша пролята пот ще спести литър пролята кръв.” Надявам се полицията да не си спести потта, защото нищо не оправдава пролятата кръв.

Сигурно повечето от вас са гледали филма „Матрицата” и може би ще ме разберете по-лесно, като ви припомня онази сцена, в която Нео попита Морфей:
- Какво се опитваш да ми кажеш? Че ще мога да отбягвам куршуми ли?
- Не, Нео. Опитвам се да ти кажа, че когато си готов, няма да ти се налага да го правиш.







*Червеното хапче не е свързано по никакъкв начин с партии от българската реалност, а е един елемент от филма "Матрицата" и вече се е превърнало в символ на пробуждането и възприемането на реалността.

"Тук е последният ти шанс. След това няма връщане назад. Ако вземеш синьото хапче, историята приключва. Събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото си поискаш. Ако вземеш червеното хапче, ставаш в Страната на чудесата, ... и аз ще ти покажа колко е дълбока заешката дупка. Но запомни, предлагам ти само истината. Нищо повече. Последвай ме!"

08 юли 2009

К’ъв е тоя мада фака, бе?


Българският парламент си има своя д-р Джекил. Депутатът от ГЕРБ Тодор Йосифов през по-голяма част от времето е известен като мениджър ВНОС-ИЗНОС* в завод „Спартак” АД, но от време на време той се превръща в гангстера Маниака – продуцент на лейбъла Gangsta Gangsta P.r.o.d.u.c.t.i.o.n. и автор на вселенския хит „Бум мада фака”.

В парламента се бяха подвизавали всякакви образи, но ако не ме лъже паметта, такъв герой за пръв път стъпва в Народното събрание. Тъй като се опитвам да бъда позитивен и да използвам всяка възможност, се опитах да си представя как можем да използваме този самороден талант.

Мисля, че той би могъл да поеме веднага ДАМС. Според сайта на Gangsta Gangsta P.r.o.d.u.c.t.i.o.n. можете да станете член на лейбъла срещу скромните 100 лв. и освен, че за тези пари ще можете да запишете песен, „членове на лейбъла изграждат около вас общество с което се чувствате "рийъл джи" мада факъ”. Това, ако не е далавера, здраве му кажи. А какво би било по-добре за младежта и спорта от това да се почувства човек дори за миг „рийъл джи мада факъ”.

Със своите междукултурни умения той би паснал и като объл камък във външно министерство. Само се страхувам от момента, в който на посещение в България ще дойде Барак Обама, и нашият МВнР мада факъ ще се обърне към него с небрежното „Йо ма нига”. Можем да го пуснем във факултета да потренира малко толерантност, пък и като види малко истински гангстери, може и да му мине ентусиазмът и от „рийъл джи” да стане госпъл мада факъ.

А най-добре да заложим на сигурно и да използваме досегашния му опит. “Шибани куки и шибани сделки, в моя район не стават престрелки” – нарежда Маниака в турбо-хита си. Е, това ни трябва в цяла България, нареждам аз. Взимайте Маниака за вътрешен министър и да се приключва с престрелките.

Време е всички злодеи да разберат, че дните им са преброени. Маниака е вече в парламента и всички пеем „Буум мада фака, ще те стрелна с патлака.”



* Дали за по-голяма достоверност или поради някаква друга причина длъжността на Маниака е изписана с главни букви в сайта на ГЕРБ. Тъй като не съм наясно с дълбокия замисъл, за по-сигурно запазих оригиналния правопис.


Можете да видите клипа на песента онлайн тук

Както и да си свалите целия албум, клипа и много други екстри съвсем безплатно тук

ПП Маниака е по-интелигентно изглеждащият младеж, с очилата. Другият "рийъл джи мада факъ" е доктор Флекс.

06 юли 2009

Избирателите отхвърлиха демокрацията


Вчера избирателите отхвърлиха една от желаните промени в българската избирателна система. След като години наред всички повтаряха как искат да избират личности, а не партии, вчера направиха точно обратното.

Вярно е, че партиите направиха много да обезсмислят мажоритарния вот, но все пак възможността вчера беше на лице. Аз дори се възползвах от нея да гласувам за човек, когото харесвам, въпреки че той е от партия, която не харесвам. Дали така направиха обаче повечето хора? За жалост не. Не мога по-друг начин да си обясня защо хората предпочетоха Моника Панайотова пред Мартин Димитров или Даниел Вълчев. Не отричам възможността тя да е по-добрият кандидат от тях двамата, но е факт, че нищо не знаем за нея. Знам само, че е завършила УНСС заедно с множество знайни и незнайни сервитьорки и телефонистки. Дали е по-добра от тях – тепърва ще доказва. Факт е, че към вчерашна дата не беше го доказала и бе избрана, само защото водачът на нейната партия е по-едър от другите и гледа по-страшно. Така, както овцете решават кой овен да оглави стадото.

Дано не остане скрито обаче най-хубавото, което се случи вчера: благодарение на голямата избирателна активност сметките на много хора излязоха криви и то само благодарение на бройката.

А какво можем да постигнем и ако мислим...

03 юли 2009

За да няма после сърдити

01 юли 2009

Monsters of Kavarna

По какво си приличат Калиакра Рок Фест и легендарният Monsters of Rock?

Както вече стана традиционно, и тази година на Камен бряг слънцето бе посрещнато рано сутринта на 1 юли. За съжаление тази година празникът донесе и една нелепа смърт. Един младеж падна в шейсет метрова пропаст и загина. Кметът Цонко Цонев реши да не отлага празненствата, за да не излезе, че десет хиляди души са били път напразно. В крайна сметка не е само „джулая”. На същия ден започва и Калиакра Рок Фест и нищо не трябва да помрачава настоението и да застава на пътя на бирата, кебапчетата и рока.

Всичко това ми навя спомени за Monsters of Rock през 1988, когато двама души бяха смазани до смърт от тълпата, но организаторите бързо ги отнесоха и не прекратиха феста. Вярно е, че това се случи по време на фестивала и прекратяването му щеше със сигурност да доведе до безредици, при това със сто и двадесет хиляди, а не с десет хиляди.

От този инцидент насам фестивалът в Донингтън парк е с доста намален капацитет. Най-многобройната публика от 1989 до днес е осемдесет и три хиляди. Сигурността е доста завишена и за радост подобен инцидент не се е повтарял.

Какво ли ще се промени в Каварна?