03 септември 2009

Дом на ръба на Европа, там, където тя винаги свършва, но никога не започва*

Когато човек мълчи, чува сърцето си най-добре. Докато мълчах през август, чух тихичките вопли на сърцето си и разбрах какво най-много му тежи. През последните години покрай мен свършиха много неща, но не започнаха много нови. Свикнали сме всичко да има край (с изключение на кренвирша, който има два края), но в последно време животът се оказа нещо със стотици краища и нито едно начало.

Мисля си с какви очи ще гледаме децата си след години, когато им обясняваме как сме били заети да слагаме край на комунизма, край на корупцията, край на хаоса, а не сме сложили началото на техния по-добър живот.

Страхувам се, че няма да можем да отговорим на въпроса, защо вместо да се борим срещу унищожението на природата, просто не сме засадили по едно дърво. Нали уж сме седем милиона добри срещу шепа мръсници, които изсичат незаконно горите, за да строят хотели.

Мечтая си приятелите ми да не спират да пушат, а да започват да живеят здравословно.

Да не спират да се ядосват, а да започват да се радват.

Да не се оплакват от „Вип брадър”, а да се похвалят каква книга са прочели, докато някой фолк-певец е танцувал по долни гащи в осем вечерта по телевизията.

Искам да разочаровам всички, които ще дойдат утре тук, за да прочетат нещо против Бойко Борисов.

Искам за зарадвам всички, които ще дойдат утре тук, за да прочетат нещо хубаво.

Ако не се случи нищо хубаво, за което да напиша, ще се постарая да го измисля...

... защото ако мога да го измисля, значи мога да го направя.





* Илия Троянов, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”

2 коментара:

  1. Your report is very interesting indeed.
    I invite You to see a great collection of views of borders (riigipiirid) in my Italian-Estonian site http://www.pillandia.blogspot.com
    Helping text in 30 different languages too.
    Best wishes from Italy!

    ОтговорИзтриване
  2. "...Нали уж сме седем милиона добри срещу шепа мръсници...". Не. Правилното е "Шепа добри срещу седем милиона мръсници".

    Посадил съм няколко дръвчета през живота си. Нито едно не оцеля. Пречили са на някой. Ще посадя пак след като построя дом. Може пък този път да оцелее.

    Дървото от снимката - Бялото дърво на Гондор - е четвъртото по ред. Предишните три са били унищожавани от "лошите". Важното е, че "добрите" не са се отказвали, защото по дефиниция "лошите" никога не свършват...

    ОтговорИзтриване